Гениталният херпес е инфекция, която се предава по полов път и в последно време бързо увеличава честотата си. Причинява се от Human herpes virus 1 и 2 (HHV-1 и HHV-2. Среща се най-често сред лица на възраст 15-30 години. Заболяването засяга и двата пола, като това се предопределя от сексуалното им поведение.  Съществуват няколко клинични форми на генитален херпес: първичен, рецидивиращ, атипични форми, генитален херпес  у имунокомпрометирани болни, но, за съжаление, се среща и при бременни и новородени.


Когато настъпва за първи път, заболяването се изразява в оплаквания от парене или болка в областта на гениталиите (или на мястото на навлизане на инфекцията), обрив – малки мехурчета, изпълнени с бистра или жълтеникава течност, или възелчета с мека обвивка (папули)  с размер 2-3 мм групирани върху еритемна основа, които след време се превръщат в ерозии или повърхностни язвички. Симптомите са с продължителност около 2-3 седмици. Възможно е да има увеличени и леко болезнени лимфни възли двустранно, общо неразположение, температура, главоболие, болки в мускулите и др.


Инфекцията може да се манифестира и с екстрагенитална локазлизация: бедра, глутеална област, пръстите на ръцете, устните, лицето...


 

Носителите могат да отделят вируси без или със прояви на заболяването. Данните, че вирусите се излъчват и при отсъствие на клинична симптоматика изискват информиране на пациентите за необходимостта от мерки за предпазване на инфекцията на техните сексуални партньори..

 
Кога гениталният херпес рецидивира?

Рецидивите при носителите на HHV инфекцията възникват от провокиращи екзогенни (травми, ултравиолетова или друга радиация) или ендогенни (фебрилни състояния, стрес, мензис, бременност) фактори. Броят на рецидивите може да варира в широк диапазон в рамките на една година (2-10 и повече). Обикновено рецидивите на гениталния херпес се манифестират с една и съща локализация или в близост. Симптомите отново са сърбеж, парене или болка. Протичането е по-леко, отколкото това на първичната инфекция и преминава за 8-10 дни, при условие, че болният е с нормална имунна активност.


Има ли опасност за плода по време на бременност?

Симптомите са същите както при небременни жени (при някои бременни клиничната картина протича по-изявено и с обостряния). Наличието на HHV- 1 и 2 инфекция у майката и особено тази с прояви на генитален херпес създава предпоставки за вертикално предаване на заразата от майката на плода – интраутеринно (по време на бременността) или по време на раждането. Възможностите за това са по-големи по време на раждането – от секрецията от маточната шийка и влагалището. Не може сигурно да се диференцира рецидив на херпесна инфекция от първичен херпес. Около 70% от повторно придобитите вирусни инфекции от бременните жени са безсимптомни или неразпознати.


Повечето първични и рецидивни епизоди на херпесната инфекция през раннaта бременност обикновено не са свързани с повишена честота на спонтанни аборти или мъртво раждане. За щастие, заразяването през време на бременността с херпес вирусна инфекция е рядко, поради което неонаталният херпес е рядък.


Рецидивиращият генитален хепрес се среща много по-често, поради което той е с много по-голяма значимост за предаване на инфекцията от майката на детето по време на раждането (особено при безсимптомните форми). Най-често заразяването става по време на раждането. Появяват се обриви и лезии, които обхващат кожата и лигавиците. Те бързо се разпространяват като обхващат цялата кожа. Бързо след това е възможно да бъде засегната и централната нервна система и да се развие херпесен сепсис. Вероятността от увреждане на нервната система или фатален изход е много висока, ако не се лекува адекватно.


Лечение и профилактика

  • Адекватно информиране за необходимостта от предпазни мерки при полов контакт;
  • Неспецифичната профилактика на рецидивиращия Herpes simplex се провежда със закаляващи процедури, общоукрепващи средства (витамини от група В, А и Е), имуномодулатори и др.;
  • Антивирусна супресивна терапия;
  • Ацикловир е с миниална токсичност и е показан по време на бременност (след преценка от лекар за евентуалната полза от приложението му и възможният риск за плода;
  • Физикални методи;
  • Противохерпесните ваксини са алтернатива при чести и тежки рецидиви.

Профилактиката на неонаталния херпес започва още по време на бременността на майката. При жени, които имат анамнестични данни за генитален херпес задължително се наблюдават стриктно през последните месеци на бременността. 


Ако жената е прекарала херпесвирусна инфекция скоро преди забременяването, има голям риск (80%) от рецидив през бременността и то от няколко симптомни рецидива. Когато инфектираните места (лезиите) са по-далеч от входа на влагалището (на гърба, около ануса, на бедрото) рядко има цервикална вирусна инфекция и това позволява обсъждане на възможност за вагинално раждане. Цезаровото сечение е задължително, ако: 

 

  • Последните вирусологични изследвания са били положителни;
  • Непосредствено преди раждането се появи генитален херпес;
  • При наличие на посочените рискови ситуации цезаровото сечение се провежда 4-6 часа от изтичането на околоплодните води.