Форцепсът и вакуум-екстракторът принадлежат към т.нар. оперативни методи за завършване на вагинално раждане. Те трябва да се прилагат от опитен акушер-гинеколог при точно определени индикации, условия и при правилна преценка на риска от съпътстващи усложнения както за майката, така и за плода. В днешно време приложението на вакуум-екстракторът превъзхожда това на форцепса, но и двата метода крият своите усложнения.

 

Според положението на главата на плода в кухината на малкия таз оперативните вагинални раждания могат да се разделят на 4 групи:


 

1. Изходящи – главата на плода е в изхода на таза със завършена ротация,а sutura sagitalis е в правия диаметър на изхода на таза;

 

2. Ниски – главата е на нивото между +2 см от интерспиналната линия и изхода на таза;

 

3. Средни – главата е преминала през входа на таза, разположена е в тазовата празнина и не е завършила ротацията си;

 

4. Високи – главата се намира на входа на таза и не е преминала с най-голямата си обиколка през него.


Приложението на форцепс или вакуум-екстрактор налага изпълнение на точно определени условия, индикации от страна на майката и от страна на плода. Най-важните условия за оперативно вагинално раждане са пълно разширение на маточната шийка, пукнат околоплоден мехур, жив плод, отсъствие на пелвио-фетална диспропорция и главата на плода да е преминала входа на таза с най-голямата си циркумференция. Неизпълнението дори на едно от тези условия крие рискове както за майката, така и за плода.

 

Освен условия, които трябва да бъдат изпълнени, съществуват и определени състояния при майката и плода, които застрашават живота им и които налагат приложението на форцепс или вакуум-екстрактор. От страна на майката тези индикации са:

  • Заболявания на бременността като прееклампсия, еклампсия, отлепване на плацентата и др.;
  • Заболявания на родилката, поради които не може или не трябва да напъва – към тези заболявания се отнасят тежка сърдечна недостатъчност, очни, белодробни, неврологични и други заболявания, които могат да се влошат в хода на родилния процес;
  • Вторична родилна слабост – продължителен втори период на раждането, над 2 часа при първораждащи и над 1 час при многораждали.

Освен от страна на майката, съществуват и индикации от страна на плода, налагащи пристъпване към оперативно вагинално раждане. Такива са: данни за хипоксия или асфикция на кардиотокографския запис, пролабиране на пъпната връв, разкъсване на предлежащите кръвоносни съдове. В случаите, когато съществува риск от руптура на матката, при плацента превия, при дефлексионни предлежания на плода и при неизпълнени условия, форцепс и вакуум-екстракция е контраиндицирано да се прилагат. Вакуум-екстрактор не се прилага и по-рано от 34-та гестационна седмица.

 

Форцепсът се състои от две „лъжици“ – лява и дясна, подвижно съчленени посредством ключ. Най-често употребяваният форцепс у нас е форцепсът на Simpson, а за ротация на главата на плода поради липса на тазова кривина се предпочита форцепсът на Kielland. При въвеждане на форцепс винаги първа се въвежда лявата лъжица под контрол на дясната ръка. Форцепсът се въвежда внимателно, без сила и при затруднения за екстракция на плода се препоръчва да бъде изваден и да се преоцени състоянието.

 

Употребата на форцепс може да причини увреждания на майката и плода. При майката могат да възникнат разкъсвания на перинеума, вулвата или влагалището, руптура на маточната шийка, на аналния сфинктер, травмиране на пикочния мехур. При новороденото прилагането на форцепс може да доведе до интракраниални кръвоизливи, кефалхематом, пареза на лицевия нерв и др.

 

Вакуум-екстракторът се състои от тракционна система (пелота), стъклена вакуумна банка и вакуумна система. Пелотата обичайно трябва да се постави на 6 см от голямата фонтанела и на 3 см от малката фонтанела. Тракциите се осъществяват само по време на маточните контракции, като за максимален брой тракции се определят 3 тракции, когато няма спускане на главата. Общото време на вакуум-екстракцията не трябва да надвишава 10-15 минути.

 

В наши дни вакуум-екстракцията е по-щадящият за майката и плода метод за оперативно вагинално раждане, тъй като крие по-малко рискове от разкъсвания. Приложението на форцепс от друга страна е по-травматично, осъществява се под анестезия, крие по-големи рискове от травматични усложнения, но обещава по-добър изход на раждането. Преценката на използвания метод зависи изцяло от водещия раждането акушер-гинеколог.

 

Библиография:

Акушерство под редакцията на проф. д-р Ангел Димитров, дм, дмн., 2020 г.
6.2. Оперативно вагинално родоразрешение.pdf (bsobgyn.com)