Бременността е физиологичен процес, който включва процесите на оплождане, имплантация, развитие на плацента, ембриогенеза, фетогенеза и раждане. Нормално бременността продължава средно 40 гестационни седмици (280 дни), отчетено от деня на последната менструация. Периодът на бременността се разделя на три триместъра, в зависимост от промените, които се осъществяват в майчиния организъм и този на плода.

 

Оплождането е процес на сливане на женска полова клетка – яйцеклетка, и мъжка полова клетка – сперматозоид, при което се получава зигота. За да стане възможно оплождането, е нужно изпълнението на няколко условия. Половият акт трябва да се осъществи около периода на овулация (14-ти ден от менструалния цикъл) – 1-2 дни преди него или до ден след настъпилата овулация. По време на овулацията се отделя жизнеспособна яйцеклетка, която може да бъде оплодена до 24 часа след освобождаването си. Благодарение на маточните контракции зрялата яйцеклетка се придвижва до маточните тръби.


 

При процеса на еякулация във влагалището на жената се депонират милиони сперматозоиди. Високите нива на естрогени по време на овулация влияят върху конститенцията на цервикалния мукус и го правят пропусклив за сперматозоидите. Така, около 30 минути след еякулация няколко хиляди от милионите сперматозоиди преминават през цервикалния канал и достигат до маточните тръби, където се осъществява оплождането. Придвижването на мъжките полови клетки е възможно благодарение на маточните контракции, стимулирани от естрогените, на антиперисталтичните вълни във Фалопиевите тръби и на простагландините в семенната течност.

 

В маточните тръби се осъществява процес на капацитация на сперматозоидите, при който от мембраната им се отделят гликопротеини и те стават готови да атакуват мембраните на яйцеклетката. Активните сперматозоиди освобождават акрозомни ензими – хиалуронидаза, невраминидаза, акрозин, с помоща на които променят състава на zona pellucida на яйцеклетката и само един от сперматозоидите успява да премине през нея. След навлизането на сперматозоида се активира кортикална реакция, при която се отделят кортикални гранули, блокиращи полиспермията (навлизането на повече от един сперматозоид).

 

В ампулата на маточните тръби сперматозоидът с хаплоиден хромозомен набор се слива с яйцеклетката също с хаплоиден набор, при което се получава диплоидна зигота. На 7-12 ден след овулацията зиготата се прикрепва към ендометриума на матката – процес, наречен нидация (имплантация). По време на имплантацията е възможно поява на леко маточно кървене и болка.

 

Ембриогенезата обхваща периода от оплождането до края на 8-ма гестационна седмица. По време на този период, наричан също органогенеза, се формират отделните органи и системи на ембриона, поради което токсичните вещества биха причинили най-големи увреждания през периода на органогенеза. Изхранването на ембриона се извършва от гликогенните запаси на ендометриума до образуването на плацента, което окончателно завършва през 10-та г.с.

 

Плацентата е временен орган, който осъществява връзката между кръвта на майката и тази на плода, без да се смесват. През пъпната вена в кръвообращението на плода навлизат хранителни вещества и кислород, а през двете пъпни артерии се изнасят отпадните вещества и въглероден диоксид, които попадат в майчиното кръвообращение. Оттам се екскретират чрез бъбреците.

 

Освен хранителна, дихателна и очистваща функция, плацентата изпълнява и ендокринна такава. В плацентарните въси се образува човешкият хорионгонадотропин (чХГТ), както и човешки хорионсоматомамотропин 1 и 2 (чХСМТ 1 и 2). Човешкият хорионгонадотропин започва да се образува още след оплождането, като достига особено високи нива около седмия ден след оплождане, а максимални нива около 10 г. с., след което нивото му намалява и остава постоянно до края на бременността. Неговото ниво се използва като ранен белег за откриване на бременностексретира се чрез урината и може да докаже бременност около 7 дни след настъпило оплождане.

 

чХГТ е нужен за запазването на жълтото тяло на бременност (corpus luteum gravidarum), което осигурява естрогени и прогестерон за износването на плода, тъй като секрецията на лутеинизаращ хормон е потисната. Потиснатата секреция на ЛХ блокира овулацията и евентуално оплождане.

 

Фетогенезата обхваща периода от началото на 9-та г. д. до раждането. Нивата на прогестерон, естрогени и чХГТ през този период са относително постоянни. Естрогените предизвикват увеличаване на броя на окситоцитоновите рецептори, като те достигат най-голяма плътност в края на трети триместър от бременността. Маточната мускулатура по време на бременността се поддържа релаксирана главно от прогестерона, който е известен като „пазител на бременността”.

 

Със започването на раждането нивата на прогестерон рязко спадат, стимулира се пулсовата секреция на окситоцин, който се свързва с увеличения брой окситоцинови рецептори. Чрез сложни биохимични реакции окситоцинът активира лековерижната миозинкиназа, която стимулира маточните контакции и лактогенезата. При започване на раждането се секретират и простагландини – Pg F2a и Pg E2. Те имат дивергентен ефект върху маточната мускулатурапредизвикват съкращения на маточното тяло и отпускане на маточната шийка.

 

Отпускането на маточната шийка е първата фаза от процеса на раждане. Тя може да продължи от няколко часа до едно денонощие. Втората фаза включва придвижването на плода през родовия канал и продължава от 30 до 90 минути. Третата фаза на раждането е най-кратка (15-30 минути) и се състои в изхвърляна на плацентата. При това се получава кървене, което се спира в резултат на маточна контракция, която притиска маточните кръвоносни съдове. При състояние, наречено маточна атония, през тази фаза могат да настъпят тежки маточни хеморагии.

 

Бременността и раждането са сложни физиологични процеси, които стават възможни благодарение на сложно-регулираната и уникална дейност на женския организъм.