1.    Какво е фетална макрозомия?


Терминът макрозомия описва тегло на плода над 4000 грама. Когато теглото е над 5000 грама, състояние се нарича “гигантски плод”.

Честотата на макрозомията зависи от редица фактори: социално-икономически условия на живот, антропометрични параметри на родителите, срок на бременността, особености на въглехидратния метаболизъм.

Известни са два вида макрозмия:

  • Симетрична – всички биопараметри на плода (обиколка на глава, гърди, корем и др.) са увеличени спрямо нормалните стойности за срока на бременността;
  • Асиметрична – дължи се най-вече на нарастване на трупа на фетуса, отколкото на главата му. Основната причина за този вид макрозомия е нарушеният въглехидратен метаболизъм.


2.    Какви са причините за фетална макрозомия?


  • Нарушеният въглехидратен толеранс е основна причина за увеличението на теглото на плода. Повишените нива на кръвната глюкоза, а от там и на инсулина и инсулин-подобния растежен фактор, са отговорни за макрозмията. Именно, с това се обяснява и фактът, че жените с диабет раждат по-едри бебета.

 

  • Добрият контрол на гликемията преди забременяването, но и по време на бременността, предпазват от наднорменото увеличение на теглото на плода.

 

  • Антропометрични размери на бременната – по-голяма е честотата на макрозомията при жени с височина над 165 см и наддаване на тегло над 15 кг за цялата бременност.

 

  • Възраст на бременната – макрозмните плодове се раждат по-често при жени жени над 35-годишна възраст. Установена е също така и зависимост, че при всяка следваща бременност (особено 3-та и 4-та) новородените са по-тежки.

 

  • Пол на плода – макрозомията е с по-висока честота при мъжкия пол.

 

  • Наднормено тегло на бременната – майчиният обезитет се оценява чрез индекс на телесната маса – body mass index. Стойностите му над 27 преди забременяването са важен предиктор за евентуална макрозомия.
NEWS_MORE_BOX

3.    Как се диагностицира макрозомията?

Диагнозната на макрозмията е трудна, но особено важна, тъй като има значение за определяне начина на родоразрешение. Известни са два метода:

  • Ултразвуков - измерват са множество биопараметри от тялото на плода (обиколки на глава, гърди, коремче, дължина на крайници), които за със завишени стойности. Сравнително точни предиктори за макрозомия са абдоминалната обиколка и дължината на бедрената кост.


Други ултразвукови измервания са: определяне на дебелината на меките тъкани на мишницита на плода и измерване на дебелината на коремната му стена.

  • Клиничен метод: амнестичните данни за предишна бременност с плод със завишено тегло, по-високото положение на маточното дъно в крайните гестационни седмици, палпацията на корема по Леополд и завишените нива на инсулина и кръвната захар между 24 и 28 г.с. могат да са индикации за макрозомията.


4.    Какво е поведението при макрозомия?

След поставяне на диагноза макрозмия винаги възниква въпрос – как да се извърши раждането? Големината на плода и размерите на таза са основните фактори, определящи начина на родоразрешение. Когато бременната е около термин и плодът е достатъчно зрял, има няколко възможности – да се изчака поява на спонтанна родилна дейсност, да се индуцира раждането или да се извърши Цезарово сечение.


Всеобщото мнение на специалистите е, че при плод между 4000 и 5000 грама и липса на придружаващи заболявания у майката се дава ход на вагиналното раждане. Ако се очаква тегло над 5000 грама, е препоръчително Цезаровото сечение. Прекарано в миналото Цезарово сечение и очаквано тегло над 4500 грама е индикация за повторно секцио.

Няма единно становище кое е по-добро при макрозомията – вагиналното раждане или Цезаровото сечение. Вагиналното раждане протича удължено и с по-големи рискове за здравето на новороденото и майката, но такива има и за цезаровото сечение. В този смисъл усилията трябва да бъдат насочени към профилактика на състоянието.