Епизиотомията представлява различен по големина разрез на меките тъкани около входа на влагалището, които се наричат перинеум. Извършва се през периода на изгонване на плода (по време на напъните) и има за цел разширяване на мекия родилен път, когато това е необходимо. Това е манипулация, която е рутинна в акушерската практика и се прилага често. Решението за извършването и се взима от акушерите при наличието на необходимост от това. Разрезът може да бъде направен в различна посока – назад към ануса (медианна епизиотомия, наричана в повечето източници перинеотомия) или настрани под ъгъл от 45 градуса (медиолатерална епизиотомия). И двата вида разрези имат своите плюсове и минуси. Когато разрезът е назад към ануса обикновенно се наблюдава по-малка кръвозагуба, по-лесно се възстановява разкъсването и болката след раждането е по-слаба, но рискът от разширяване на разреза към ануса и увреждане на аналния сфинктер и правото черво е по-голям. Също така при тази техника козметичния ефект е по-добър, а и болките при полов контакт се наблюдават по-рядко.


В клиничната практика по-често се извършва разрез на перинеума настрани. При тази техника разпространението на разкъсването към сфинктера на ануса е по-рядко, което я прави по-подходяща в случаите на оперативно раждане чрез вакуум-екстрактор или форцепс, както и при къс перинеум. Недостатък е по-трудното и извъшване и възстановяване, възможността от по-голяма кръвозагуба, повече болка и дискомфорт в послеродовия период, по-честа поява на болезнени полови контакти след раждането и по-лош козметичен ефект при някои случаи.


Въпросът за рутинното прилагане на епизиотомия е предмет на обсъждане. Извършването ѝ има някои ползи:


  • Предпазва от по-големи и неправилни разкъсвания чрез извършването на анатомичен разрез и възстановяването му след раждането;
  • Превенция на преразтягането на меките тъкани на тазовото дъно с цел профилактика на бъдещи усложнения – смъкване на половите органи и смущения в уринирането;
  • Намаля натиска върху главата на плода и последващата и декомпресия, особено когато плодът е недоносен, което намаля случаите на вътречерепни увреждания при плода.


Извършването на епизиотомия се прави при определени индикации. Много честа процедура е при първораждащи жени. Прави се по време на маточна контракция, когато главичката на плода е започнала да се подава. Най-честите индикации за извършването и са:

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

  • Когато меките тъкани на тазовото дъно са неотстъпчиви и има опасност от неправилното им разкъсване;
  • При наличие на предшестващ белег и риск от разкъсването му;
  • Преди оперативно вагинално раждане – вакуум или форцепс;
  • При едър плод;
  • При предтерминно раждане;
  • При седалищно раждане;
  • Когато при раждането плодът е с тил назад, рискът от разкъсвания е по-голям;
  • Когато има затруднения при раждането на раменете на плода(т.нар. раменна дистокия);
  • При отклонение в детските сърдечни тонове, когато раждането трябва да завърши бързо.


Извършването на епизиотомия и възстановяването ѝ се извършват със съответната анестезия (упойка). Това става след раждането - с няколко конеца се възстановяват срязаните тъкани послойно. Правилното възстановяване на разреза води до намаляне на бъдещите неудобства, свързани с тази процедура.


Извършването на епизиотомия трябва да е свързано винаги с наличие на необходимост от това. Американското дружество по акушерство и гинекология и СЗО не препоръчват рутинното прилагане на този метод при всяка раждаща жена, а само при определените за това индикации.


Както при всяка оперативна намеса и при епизиотомията може да се развият различни по вид усложнения, които трябва да се познават добре. Те могат да се разделят на ранни и късни. Към ранните спадат възможността за спонтанно разширяването на разреза към ануса и правото черво, по-голямо кървене от срязаните тъкани и възникване на хематом на мястото на епизиотомията, инфекция или отваряне на раната. Късните усложнения включват диспареуния (болки при полов акт) и неправилно зарастване на раната с възможност за деформация на входа на влагалището.