С термина еклампсия се означава появата на гърчове по време на бременност, несвързани с предшестващи неврологични състояния. Еклампсията протича, също така, с мускулни болки, силна раздразнителност и/или загуба на съзнание.
Точните причини за появата на еклампсия са неизяснени. Смята се, че значение могат да имат фактори като съдови заболявания, неврологични състояния, хранене и генетични особености на индивида.
Еклампсията е усложнение на прееклампсията – силно повишаване на кръвното налягане и теглото по време на бременност. Това означава, че преди или след появата на еклампсия могат да бъдат налице и симптомите на прееклампсия – главоболие, гадене и повръщане, стомашни болки, силно изпотяване на дланите и лицето и др. Рискът от поява на гърчове е висок на фона на съществуваща прееклампсия и отклонения в кръвните изследвания, силни главоболия и нарушаване на зрението.
Еклампсията и прееклампсията силно повишават риска от отделяне на плацентата от матката (плацентална абрупция), преждевременно раждане и синдром на дисеминирана интрасъдова коагулация (ДИК). При дисеминираната интравъдова коагулопатия настъпва активиране на факторите на кръвосъсирването, при което се образуват малки кръвни съсиреци из цялата кръвоносна система. Това е потенциално фатално състояние, което може да остави редица трайни увреждания.
Еклампсията настъпва при една на всеки 2000 – 3000 бременности. Рискът е по-висок при майки под 18 или над 35 години, първа бременност, диабет, бъбречни заболявания или хипертензия, множествена бременност.
За да бъде потвърдена диагнозата еклампсия, наблюдаващият лекар назначава редовно мониториране на кръвното налягане и дихателната честота. Провеждат се и кръвни и уринни изследвания, измерващи факторите на кръвосъсирването, хеметокрита, креатинина, тромбоцитите, чернодробните ензими в кръвта, белтъка в урината и др.
Раждането в най-голяма степен тушира риска от усложняване на прееклампсията с еклампсия. Продължаването на бременността е опасно както за майката, така и за плода. Целта при тежка прееклапмсия и/или еклампсия е състоянието да бъде контролирано до 32. или 34. гестационна седмица, а при по-леко протичане на прееклампсията – евентуално да 37. гестационна седмица. Това дава на плода оптимален шанс за оцеляване. До раждането, гърчовете се контролират с антиконвулсанти. Магнезиевият сулфат има най-благоприятен профил полза/риск по време на бременност. Успоредно с антиконвулсивното лечение се провежда и антихипертензивно такова.
Най-доброто средство за предотвратяване на еклампсията и прееклампсията и техните усложнения са редовните посещения при наблюдаващия лекар. Лечението на прееклампсията в повечето случаи предотвратява появата на еклампсия.
