Диабетът е заболяване, което се характеризира с повишени стойности на кръвната захар (глюкоза) в кръвта, което се дължи на отслабена реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото.

 

Инсулинът е хормон, който се синтезира от панкреасната жлеза и основната му функция е да абсорбира глюкозата в тялото и да я трансформира в енергия. Когато инсулинът се синтезира в недостатъчно количество, глюкозата не се усвоява и това води до повишаване на нивата на кръвната захар. Има няколко форми на диабет: тип 1- инсулинозависим, тип 2- неинсулинозависим, тип MODY и гестационен.


 

Гестационен захарен диабет е хетерогенна група заболяване, което възниква на фона на екзогенни и ендогенни фактори и се появява за първи път по време на бременност. Екзогенните фактори се свързват с наследствена предразположеност, затлъстяване и обездвижване. Към ендогенните фактори основно място заема променената синтеза на инсулин от бета клетките на

 

Лангерхансовите острови в панкреасната жлеза и образуването на антитела срещу тях. Жените, които имат наследствена предразпложеност към захарен диабет, са с повишен риск да развият гестационен диабет още по време на първата бременност.

 

Пациентките, които имат анамнеза за диабет тип 1 (инсулино-зависим диабет) трябва да поддържат нормални нива на кръвната захар преди забременяване, тоест да имат нормогликемия. Освен чрез изследване на нивото на кръвната захар и на инсулина, необходимо е изследване и на нивото на гликирания хемоглобин HbA1-c. Това е форма на хемоглобина, която показва средно дневните нива на кръвната захар в кръвта на жената три месеца назад във времето. По неговото количество, може да се съди дали пациентката е била с нормални стойности на кръвната захар в последните три месеца. За добър гликемичен контрол се смята, когато стойността на HbA1-c е под 7.0%, задоволителен между 7,1% и 8,0% и лош гликемичен контрол в случаите, при които стойността му е над 8,1%.

 

В първи триместър на бременността голямо внимание трябва да се обърне върху контролирането на нивата на кръвната захар при жени с диабет тип 1. Този периодът обхваща времето до 12-та гестационна седмица и през него се формират всички органи и системи на плода. Излагането на бременната на екстремно високи нива на кръвната захар, което се наблюдава при неконтролиран захарен диабет, може да доведе до вродени аномалии на плода, някои от които са несъвместими с живота.

 

За да се избегнат тези усложнения е необходимо пациентката да поддържа нормални стойности на гликирания хемоглобин поне половин година преди да забременее. Рискът за вродени аномалии на плода е двукратно по-висок при покачване на изходното ниво на гликирания хемоглобин с 1,0%. Най- често срещани аномалии са дефектите на феталното сърце, следвани от дефекти на централната нервна  система и скелета.

 

Всяко нарастване на нивата на гликирания хемоглобин HbA1-c с 1,0%, повишава риска и от спонтанен аборт. Предполага се, че хипергликемичната гликотоксичност в този ранен период на бременността е основният фактор за възникването му. Лечението на тежък и трудно повлияващ се диабет е с инсулин. В по-леките случаи може да се опита диета с ограничаване на въглехидратната консумация, двигателен режим и прием на плодове богати на витамин С.

 

Очаквайте продължението