Нарушенията във феталния растеж в първи триместър на бременността се асоциират с вродени фетални аномалии. (Към първа част на материала) Едно от усложненията на гестационния диабет е свързано с неравномерно нарастване на плода във втори и трети триместър и натрупване на повече мастна тъкан в областта на раменния пояс, чийто диаметър става по-голям от този на главата на плода.

 

Това състояние се нарича диабетна фетопатия и се дължи на това, че повишените нива на кръвната захар в кръвта на майката, стимулират повишената функция на панкреаса на плода и съответно той започва отделянето на по-големи количества инсулин, които да контролират тази кръвна захар.


 

Хиперисулинемията на плода потенцира действието на инсулиноподобните растежни фактори и предимно на соматомедина, които ускоряват темпа на растеж на плода и са причина за фетална макрозомия. Високото наднормено тегло на майката преди забременяването е допълнителен рисков фактор за макрозомия на плода.

 

Съпътстващо състояние при жени с гестационен диабет е прееклампсията и също така е едно от усложненията. Високите нива на кръвната захар на бременната водят до увреждане на съдовия ендотел и до понижаване на утеро- плацентарния кръвоток.

 

Увреденият съдов ендотел е предпоставка за развитие на високо кръвно налягане, което допълнително стеснява съдовете и намалява кръвотока към плода. Това е причина за интраутеринна ретардация на плода и се наблюдава най-често при жени с по-голяма давност на диабета, при които са налице и някои от късните усложнения на заболяването като диабетната ангиопатиия и нефропатия.

 

Освен ретардация на плода (изоставане в растежа му) друго последствие на намаления съдов кръвоток в резултат на недобре контролирани нива на кръвната захар на майката е и интраутеринната смърт. Причините са хипергликемията, увреденият съдов ендотел и съпътстващата хипоксия, която ако се появи по време на самото раждане води до късни децелерации на мониторния запис на плода.

 

Неонатални (на новороденото) усложнения, дължащи се на недобре контролирани нива на кръвната захар на майката:

 

  • Хипогликемия. Съществува зависимост между нивата на гликирания хемоглобин на майката в 36-та гестационна седмица и риска от развитие на хипогликемия на плода няколко часа след раждането. Лошият контрол на диабета се асоциира с фетална хиперинсулинемия, която се наблюдава и няколко часа след раждането и е свързана с появата на хипогликемия. Критично ниски нива на кръвната захар на новороденото са под 2,6 mmol/l, защото под тези стойности се наблюдават симптоми като потрепвания, конвулсии, хипотония и апнея.
  • Респираторна дисфункция на плода. Независимо, че плодовете на майки с диабет са с по-голямо за гестационната възраст тегло, те са незрели. Синтезът на сърфактант - липопротеин, който не позволява колабирането на алвеолите след раждане, започва около 34-та гестационна седмица в белите дробове на плода в случаите на нормално протичаща бременност. При деца на майки с диабет, той се синтезира по-късно, а недостатъчното му количество е причина за развитие на респираторен дистрес синдром непосредствено след раждането. Честотата е около 6 пъти по-висока. Основен симптом е тахипнеята (учестеното и повърхностно дишане на новороденото), която води до хиповентилация.
  • Хипертрофична кардиомиопатия. Наблюдава се при новородени деца на майки с диабет и се характеризира с асиметрична септална хипертрофия и затруднения в изпомпването на кръв от лявата камера.
  • Хипокалциемия и хипомагнеземия на новороденото са две състояния, които са отражение на електролитните промени при пациентки с недобре контролиран захарен диабет.
  • Полицитемия и жълтеница. Заради дълго време персистиращата хипоксия на плода интраутеринно (вътрематочно), се повишава продукцията на еритропоетин, което довежда до полицитемия и иктер (жълтеница) на новороденото. Полицитемията е свързана с хипервискозитет, което може да доведе тромбоза на реналните вени, некротизиращ ентероколит, нарушена белодробна перфузия и кръвен застой.

 

Следва продължение