Д-р Семра Халил е старши ординатор в отделението по акушерство и гинекология в УМБАЛ "Пловдив".
Завършва Медицинския университет в Пловдив през 2008 г. След дипломирането си започва практиката в Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив, където работи до 2014 г. 
Взима специалност по акушерство и гинекология през 2013 г. 
Постъпва в УМБАЛ "Пловдив" през 2015 г. От 2016 г. има кабинет в Медицински център "Хипократ" в Пловдив.
Притежава сертификати за ултразвукова диагностика при бременност и гинекологични заболявания и за колпоскопия.

 

Д-р Семра Халил ще бъде лектор на предстоящия тази неделя Форум бременност и детско здраве на Puls.bg в Пловдив.


 

- Д-р Халил, всички медикаменти ли са опасни по време на бременността?

 

Не всички. Има медикаменти, които могат да се прилагат по време на бременност – различни видове антибиотици, антианемични, противодиабетни, сърдечни и други, които са показани в този период.


Въпреки това лекарствата, които се прилагат, са доста ограничени. Само две са групите антибиоитици – пеницилини и цефалоспорини. Хиалурони, аминоглюкозиди и тетрациклини са противопоказани. 


Бъдещите майки с установен диабет задължително преминават на терапия с инсулин, като 3-4 пъти ежедневно си правят инжекции, в зависимост от стойностите на кръвната захар. Това се налага, тъй като медикаментите за сваляне на кръвната захар, които се приемат през устата, са противопоказни за тях. 


Пациентки с  хронични бъбречни болести се наблюдават задължително от гинеколог и от уролози и нефролози, които заедно, в екип, определят терапията и предписват медикаментите. Жените могат да приемат спазмалгон и но-шпа за  успокояване на спазмите, като същите се дават и при болки ниско долу в корема.  


Редно е да отбележим, че има и т.нар. „хапчета“, които се изписват на жените още в началото на бременността с профилактична цел, като фолиевата киселина за предпазване от спина бифида, антианемичните и препаратите за железен и йоден недоимък. Витамин D, от липсата на който се оказа, че страдат много българи, също е важна добавка, както и приемът на токолитични медикаменти в по-късно бременност, ако се установи, че има опасност от преждевременно раждане.


При повръщане също се предписват лекарства, които в повечето случаи се прилагат ректално. Едно от честите страдания на пациентките е запекът, за който се дават продукти, които изобщо не преминават през червата. Много често оплакване са киселините, всяка втора бременна ги получава. За жалост, трудно се повлияват, но въпреки това се опитваме да помогнем на жените. 

 

- Защо отказът от лекарско предписание е не по-малко рисков от самоволния прием на медикаменти?

 

Терапията за всяка бременна е строго индивидуална и отказът е крайност, която не е правилна, защото има заболявания, които са животозастрашаващи за бременната и бебето. Така че има моменти, когато приемът на медикаменти е задължителен с цел оцеляване на майката и плода, а и за да не се стигне до усложнения по време на бременността, стигащи до прекъсване по медицински причини заради животозастрашаващо състояние на жената. Така че има случаи, в които пациентът трябва да приема лекарствата, назначени от доктора, а не да отказва.


В моята практика нямам пациенти, които са ми отказвали лечение. Единствено имам откази от прием на „Окситоцин“ за стимулиране на раждането, на което жените имат право и аз винаги се съобразявам. 


Прави ми впечатление, че в началото на бременността повечето жени предпочитат терапия с билки, а половината от тях имат желание да пробват с хомеопатия. Има хомеопатични медикаменти, които са с много добър ефект и не можем, а и не бива да ги изключваме като възможност в терапевтичния подход. Да не говорим, че при настинки почти 90% от жените започват с хомеопатия по препоръка на личния лекар и ако заболяването е леко, има чудесни резултати.

 

- Към какво правило трябва да се придържаме по отношение приема на лекарства по време на бременността?

 

За да не отказват жените прием на медикаменти, огромно значение има подходът на гинеколога. А той в своята практика е длъжен стриктно да спазва алгоритмите за изписване на лекарства при различните заболявания. Те са подчинени на идеята да не се вреди нито на майката, нито на бебето, а бременността да завърши по най-добрия начин.


Много е важно доверието между лекар и пациент. Гинекологът трябва да съумее да внуши на бъдещата майка, че за всеки здравословен проблем жената най-напред трябва да се обърне към него. Той я насочва към съответния специалист, като проследяването на състоянието става от двамата. Самолечението по „указания от Интернет“ са опасни и поставят в риск не само жената, но и бебето.