Д-р Мария Бояджиева, дм

Завършва Медицински университет София през 2007 г. От 2008 г. до 2017 г. е последователно лекар-специализант, редовен докторант и главен асистент към Катедрата по ендокринология на Медицински университет - София при УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев" София.

През 2013 г. придобива образователна и научна степен Доктор с дисертация на тема: Честота и клинико-лабораторни характеристики на Гестационния захарен диабет сред рискова група от бременни.


Основните ѝ интереси в клиничната ѝ практика са захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизни и надбъбречни нарушения, ендокринна хипертония и други хормонални и метаболитни нарушения през бременността.

Има редица публикации в международни и национални научни издания и в научни проекти.

 

 

- Д-р Бояджиева, за  какви отклонения в стойностите на кръвната захар говорим по време на бременност и каква е тяхната честота?

 

Нарушенията във въглехидратната обмяна са едно от най-често срещаните усложнения на бременността, свързани най-често със заседналия начин на живот и влошения хранителен режим.

 

Честотата им е различна, но засягат средно около 18% от бременните жени сред европеидната раса. В 90% от случаите говорим за гестационен захарен диабет, а в останалите 10% за предхождащ бременността захарен диабет тип 1 и все по-често захарен диабет тип 2.

 

Като гестационен захарен диабет се определя всяко състояние, възникнало или за първи път установено по време на бременност. Тези отклонения най-често се установяват в периода 24-28 г.с., когато е времевият интервал, в който се преценява дали бременната жена ще се справи с физиологично настъпващите нарушения по време на бременността или пък ще се развие гестационен диабет.

 

Това състояние най-често е преходно за срока на бременността, но при някой жени е възможно отклоненията да персистират след приключване на бременността .

 

- Кои са рисковите фактори за възникване на гестационен диабет?

 

Рисковите фактори за развитие на гестационен захарен диабет са добре известните фактори и за развитие на захарен диабет тип 2, а именно: наднорменото телесно тегло и затлъстяване преди бременността, фамилната обремененост от захарен диабет тип 2  (т.нар. старчески захарен диабет), наличието на синдром на поликистозните яйчници, спонтанни аборти, раждане на плод с тегло > 4000гр, собствено тегло при раждане > 4000гр, признаци на повишена кръвна захар (повишена жажда, често уриниране, редукция на телесното тегло и др), възраст над 35г, многораждали жени и не на последно мястоо нуждата от асистирана репродукция за настъпване на бременността.

 

- Как се откриват подобни отклонения по време на бременност?

 

В развитите държави рутинно между 24-28 г.с. се провежда скрининг за гестационен захарен диабет. Повишената кръвна захар не се усеща, а кръвната захар на гладно не е достатъчен маркер, по който бихме могли да съдим за въглехидратните отклонения по време на бременност.

 

Провежда се т.нар орален-глюкозотолерантен тест (ОГТТ) след 8-12 часа нощно гладуване без ограничаване на въглехидратите в предходните дни. Той представлява двучасово изследване, при което се измерват стойностите на кръвната захар, след което се дава на бременната жена развторена в 250-300 мл вода 75 г глюкоза.

 

След изпиването на глюкоза се изследва стойността на кръвната захар след 1 час и след 2 часа. На базата на проведеното изследване съдим за нарушенията във въглехидратната обмяна.

 

При наличие на изброените по-горе рискови фактори е препоръчително провеждането на ОГТТ още с установяване на бременността.

 

Референтните стойности при разчитането на изследването са различни от стойностите, по които се водим извън бременността. Те са базирани изцяло на намаляване на риска за плода, в случай на регистрана завишена стойност на кръвната захар на гладно или в хода на изследването.

 

- Какви последствия крие възникването на гестационен захарен диабет?

 

Рисковете, които носи след себе си високата кръвна захар при гестационен диабет, са двупосочни. Ако в миналото провеждането и целенасоченото търсене на отклонения по време на бременноста са били изцяло, за да намалят риска от възникване на захарен диабет при майката след раждането, то настоящите препоръки са изцяло ориентирани към плода.

 

При една неконтролирана кръвна захар съществуват рискове за плода непосредствено след раждането - повишен риск от хипогликемии, по-тежко протичаща жълтеница, полицитемия и др.

 

Дългосрочните рискове се определят вътреутробно и на първо място това е повишеният риск от наднормено телесно тегло, затлъстяване и захарен диабет в бъдеще.

 

За майката съществува риск от персистиране на въглехидратните отклонения извън бременността, поява на гестационен диабет при следваща бременност, както и повишен риск от захарен диабет в бъдеще.

 

- Каква е терапията за майката при настъпване на диабет по време на бременността?

 

Водещо в лечението на гестационният захарен диабет е спазването на здравословен хрнителен режим. Бременната жена има нужда от балансирано хранене, което да подсигури подходящите микро – и макронуттриенти за плода. Това включва субстрати от всички хранителни групи – белтъци, мазнини и въглехидрати.

 

При липса на достатъчно повлияване на стойностите на кръвната захар, единствено средство, което е безопасно по време на бременността е инсулина, който за разлика от повечето перорални медикаменти не преминава през плацентата и не достига до плода. При нужда от неговото приложение, той се поставя само за срока на бременността и след нейното приключване приема му се преустановява.

 

След раждането – 6-12 седмици по-късно е необходима преоценка на въглехидратната обмяна за определяне на въглехидратната обмяна и прецизиране нуждата от провеждане на терапия и дългосрочното поведение.

 

- Възможно ли е да се направи профилактика на състоянието?

 

Профилактиката, особено сред жените с посочените рискови фактори, е от ключово значение за намаляване на рисковите от възникването на въглехидратни отклонения по време на бременността.

 

При наличие на наднормено телесно тегло и затлъстяване, инсулинова резистентност, синдром на поликистозните яйчници да се проведе съответното лечение, с което да се подобрят отклонените показатели. Правилният хранителен и двигателен режим е водещ за намаляване на риска от възникването на въглехидратни отклонения по време на бременността.

 

- А при майка, болна от захарен диабет тип 1 или тип 2, съществува ли риск при бременност?

 

При жените с предхождащи бременността въглехидратни отклонения, а именно захарен диабет тип 1 и тип 2, рискът по отношение на бременността е много по-висок.

 

При влошен гликемичен контрол е налице още в самото начало повишен риск от спонтанен аборт, както и риск за ембриопатия.

 

Недостатъчно добре компенсираната кръвна захар по време на бременността води до по-бърз темп на растеж и развитие на плода, което се засилва с напредване на бременността и най-често не е свързано с неговото пълно съзряване. При раждането е налице често неонатална хипогликемия, налага се намеса от неонатолозите, има изразена жълтеница и полицитемия и др.

 

Поради тези причини, оптимизирането на терапията преди бременността и поддържане на добър гликемичен контрол като на здрава бременна жена е основополагащ за постигането на добър изход от бременността.