д-р Лилия Вакрилова, д.м.

През 1985 г. завършва висшето си образование в Медицински университет - София. От 1992 г. е с призната специалност по педиатрия, а от 1998 г. взима и специалност по неонатология.
Преминала е курсове по трансфонтанелна ехография и ехография в детската възраст. Специализирала е в Frauenklinik – Bern.
От 1985 до 1989 г е част от състава на Детскотоотделение на Окръжна болница – Благоевград. Близо година работи в детското отделение на ІІІ Градска болница в столицата.
От 1989 г. се развива в УСБАЛАГ „Майчин дом", Клиника по неонатология като последователно заема длъжностите - асистент до 1991 г., старши асистент до 1995 г. и главен асистент от 1998 г.
Д-р Лилия Вакрилова е началник отделение "Интензивни Грижи" - Неонатологична клиника.
Има над 70 научни публикации.

 


- Каква честота на заразени новородени се отчита от началото на пандемията досега и доколко вирусът е опасен за тях?

 

От първите съобщения от Ухан за новия коронавирус до момента е изминала едва 1 година. През този кратък период разпространението му обхвана всички страни на света и всички възрастови групи, което го превърна в най-значимата пандемия, засегнала човечеството  в последните 100 години. Още от началните данни за развитието на заболяването стана известно, че за щастие, младите хора и децата се заразяват по-рядко и заболяването при тях протича по-леко или безсимптомно. И все пак, на фона на повсеместното разпространение на вируса, беше неизбежно макар и малък процент от новородените да не бъдат заразени и да развият симптоми на SARS-CoV-2.


До момента няма обобщена информация за реалната честота на инфекциите с Ковид-19 при новородени, за тежестта на заболяване, както и за евентуалните дългосрочни последици. Налице са многобройни научни публикации, базирани на опита на отделни болнични центрове.


Националните здравни регистри на някои страни също публикуват актуални данни, които подлежат на статистически анализ и обобщение. По данни на Перинаталния Ковид-19 регистър на ААР (American Academy of Pediatrics) над 4300 бременни са били положителни за SARS-CoV-2 в дните преди или след раждането, но само при 1-3 % от новородените са установени положителен PCR-Covid-19 проби в първите 24 – 96 часа след раждането. Към август 2020 г. 46 от 2126 изследвани новородени са имали положителен резултат за Ковид-19 след раждането. Около една трета от тези Ковид положителни бебета са имали респираторни (дихателни) симптоми и нужда от подпомагане на дишането чрез допълнителен кислород и/или механична вентилация. Но повечето от тях са били недоносени и симптомите не са били пряко следствие на Ковид-19, а на друго основно заболяване. 

 

- Какви са рисковете от заразяване на новороденото при самото раждане, ако майката е с Covid-19?


Известните до момента данни предполагат много ниска вероятност от заразяване на плода по време на бременността. Има съобщения за единични случаи или малки серии с доказано интраутеринно Ковид инфектиране. Рискът от инфектиране на плода е по-голям, ако при майката Ковид заболяването настъпи в периода непосредствено преди раждането. По данни на CDC (Centre for Disease Control) от 923 новородени на Covid-19 положителни майки 2,6% са били позитивни за SARS-CoV-2 след раждането. Но от 328 новородени на майки, при които инфекцията е настъпила в рамките на 14 дни преди раждането, 4,3% са дали положителни PCR-проби за Covid-19. При единични от тези случаи обаче, се доказва интраутеринно (трансплацентарно предаване). По-вероятни механизми на предаване на инфекцията при новородени са: контактно заразяване от инфектирани секрети по време на раждането или при контакт с майката след това.


Препоръките в тази насока са за предприемане на всички мерки, които да намалят риска от заразяване на новороденото по време на раждането и в ранния неонаталан период. Раждането трябва да става в изолация, при спазване правилата за дезинфекция, носене на лични предпазни средства от майката и персонала, и минимален контакт.

 

- Има данни, че при прекарана коронавирусна инфекция от бременната се предават антитела срещу вируса на плода. Доколко тези антитела дават защита на новороденото?

 

Антителата от IgG тип преминават през плацентата от края на втория и през третия триместър, като трансплацентарният им трансфер се увеличава с напредване на бременността. Тоест, ако при жената са налице специфични антитела към определен патоген, те осигуряват пасивна защита на новороденото в първите седмици и месеци от живота. При преболедуване от коронавирусна инфекция през бременността първоначално при жената се позитивират IgM антителата, които не преминават трансплацентарно, впоследствие се установява нарастващ титер на IgG-антитела. Именно последните, преминали трансплацентарно, осигуряват на новороденото временен пасивен имунитет срещу Covid-19. При преждавременно раждане, особено преди 30-32 гестационна седмица, поради ниския трансплацентарен трансфер на IgG, титерът им е недостатъчен за осигуряване временен пасивен имунитет. Установяването на специфични Covid-19 IgM антитела в първите дни от живота при новороденото говори за твърде вероятна интраутеринна SARS-Covid-2 инфекция, която при скорошно заразяване може да се потвърди с позитивиране на РСR или антгенен тест от носогърлени проби, взети след раждането.

 

- Знае се, че в млада възраст вирусът по-рядко води до тежко заболяване. Важи ли това за най-малките бебета и те лесно ли изграждат имунитет?


Има много малко данни за протичането на коронавирусната инфекция при новородени. Заразяването при тях става по-често след раждането от безсимптомни носители или позитивна майка, особено, ако не се съблюдават мерките за дезинфекция и правилното използване на лични предпазни средства. При голямата част от описаните случаи на новородени с Covid-19 протича безсимптомно и не се налага специфично лечение. При наличие на подлежащо заболяване, симптомите обикновено са свързани с него, и суперпонираната инфекция с Ковид-19 прави протичането му по-тежко. При описаните случаи на новородени с Ковид и дихателна недостатъчност, последната е свързана с типични за неонаталния период респираторни заболявания: морфологичната незрялост на белия дроб при недоносени (ХМБ), транзиторна тахипнея, мекониална аспирация и др. 
Има обаче съобщения за по-чести усложнения на бременността, особено при тежка SARS-CoV-2-инфекция при бременната: по-голяма честота тромботични промени в плацентарната микроциркулация, фетален дистрес, по-голяма честота на прематурните раждания, интаутеринна ретардация, мекониални околоплодни води.

 

- Вреди ли на развитието на белите дробове ранното заразяване с вируса?


Няма такива данни. При новородените, особено при недоносените деца, белият дроб е в процес на развитие, има високи репаративни възможности. Обикновено основното заболяване е това, което би могло да доведе до нарушена белодробна функция и по-висок риск от респираторни заболявания в първите години от живота. Например бронхопулмоналната дисплазия при недоносени деца. Но все още твърде малко е известно за евентуалното отражение на коронавирусната инфекция при такива деца. Все пак първите съобщения за новородени с Covid-19 са едва от няколко месеца - при повечето от тях инфекцията протича безсимптомно, съобщенията недоносени, инфектирани с Covid-19 са още по-малко.

 

- Какви са възможните усложнения от коронавирусната инфекция при бебетата и има ли тя дългосрочен ефект върху живота им? Какво се знае до момента?


За дългосрочни ефекти е, както вече казах, твърде рано да се говори. Публикуваните до момента случаи не дават доказателства за трайни последици, дължащи се на  коронавирусната инфекция. Ако има такива, те са по-скоро свързани с основното подлежащо заболяване. Все пак, желателно е проследяване на коагулационния статус, особено, ако по време на заболяването има установени отклонения. Има съобщения за увеличена честота на възпалителни синдроми при по-големи деца, прекарали Ковид: мултисистемен възпалителен синдром, синдром на Кавазаки.

 

- По-различна ли е терапията срещу SARS-CoV-2 в неонаталния период?


Основната терапия е симптоматика: витаминотерапия, течности, рехидратация, антибиотик при влошаване на състоянието, кислородотерапия и респираторно подпомагане при нужда. Следи се също и коагулационният статус, при отклонения се реагира съобразно тях.

 

- Какво бихте посъветвали младите семейства, при наличие на болен в жилището, където се отглежда новороденото?


По възможност е добре болният да се изолира в друго жилище от детето. Ако това е невъзможно, да се спазват най-строги противоепидемични мерки. Болният да не е в едно помещение с детето, често да се проветрява, да се дезинфекцират повърхностите – бани, тоалетни, съдове и прибори за хранене; честа дезинфекция на ръцете; задължително носене на маски в случаите, когато се налага болният да бъде с детето. Ако Covid-19 позитивна майка желае да кърми и е асимптоматична в периода на карантината, кърменето да става с маска, и с честа дезинфекция на ръцете. Ако майката има симптоми, трябва да се изолира от детето и евентуално да дава изцедено мляко като стриктно се спазват хигиенните мерки при изцеждане и даване на кърмата.

 

 - Удачно ли е ваксината да се прилага при бременни? Как стои въпросът при децата?

 

Засега наличните ваксини не са изпитвани при бременни жени, както и при деца, поради което за тях ваксинация не е препоръчителна и те не са обхванати в имунизационната програма. Когато Ковид ваксините станат достъпни за всички групи от населението, ваксината може да се приложи преди планирано забременяване. Вероятно, в бъдеще индикациите за ваксиниране срещу Ковид-19 ще бъдат разширени в случай, че пандемията продължи.


До момента няма ваксина срещу SARS-CoV-2, която да е изпитвана и разрешена за деца под 16 години. Ваксината на Pfizer/BioNTech, BNT162b2, е разрешена за лица над 16 години, а тази на Moderna, mRNA-1273, – за лица над 18 години. Така че ваксинацията срещу Ковид-19 при деца не стои на дневен ред. Препоръката ми е ваксинация да бъде направена при родителите и близките, които ще са в контакт с детето. Естествено, това може да стане в съответствие с имунизационния план за страната.