Д-р Иван Диков е началник на Диагностично-консултативен блок на СБАЛАГ „Майчин дом“. Той е акушер-гинеколог с повече от 25 години клиничен и амбулаторен опит, владеещ на всички нива организацията и ръководене на доболничната и болнична помощ, диагностициране, следене и водене на нормална и високорискова бременност, оказване на акушерска помощ – преждевременно, нормално, патологично и оперативно раждане, диагностициране, консервативно и оперативно лечение на гинекологичните заболявания.
Има повече от двадесет години опит в промоцията на репродуктивното и сексуално здраве в програми и проекти на неправителствените организации.
Повече от десет години д-р Диков е бил в ръководството на Българското дружество на акушер-гинеколозите. Той е един от съоснователите на Българска асоциация по семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве, като повече от 15 години е в ръководството ѝ. Член е на – Европейската (EAGO) и Световна организации на акушер-гинеколозите (FIGO), както и почетен член на Румънско дружество на акушер-гинеколозите.
През 2010 г. получава приза на БЛС и БДАГ „Лекар акушер-гинеколог на годината“.


- Д-р Диков, може ли едно раждане да бъде осъзнато?


Естествено, че може и би трябвало всяко раждане да бъде такова.



За да се стигне до такова решение, жената претърпява дълъг период на психо-емоциално и сексуално развитие, характерно за всеки етап от възрастта. Това започва още в най-ранно детство - възпитание и приемане на определена поведенческа роля. През пубертета взрив от емоции, отключване на сексуалността като начин на общуване, самоопределение както в сексуалността, така и в обществото. В днешно време това е и периодът на първите сексуални контакти, но специално те в повечето случаи стават повече на базата „подражание на другите”, а не реална осъзнатост на чувства и необходимост. Този период и в последващите няколко години водещи в осъществяване на връзка, силната компонента са емоциите.  Затова вероятността за краткотрайност на връзката е реална. Тук много рядко при двамата партньори съществува поглед в бъдещето, а наличието на дете поне за единия е абсолютно неприемвливо. 
В тийнейджърска и  младата възраст чувствата са доминанта, а съпътстващият секс често не е преценяван като нещо с последствия. Затова тук и забременяванията не са рядкост. Една част завършват с аборт по желание и това е краят на връзката, а тези завършили с раждане често са прелюдия към преосмисляне на качествата на партньора, страх от отговорност, раздяла и търсене на нова връзка. Съдбата на децата обикновено е живот при разделени родители.


С напредване във времето се достига периода около 25 години. Биологически това е най-благоприятният период за започване и изпълнение на репродуктивните нагласи. Жената е в най-силната си репродуктивна фаза, отлично физическо и здравно състояние и вече натрупала личен житейски опит. От една страна евентуалната връзка, освен емоционално е погледната и от друга - желание за дете/деца в нея при постигнат вече или в перспектива някакъв социален, професионален, образователен или социален статут. Всичко това  дава възможността за поглед напред и евентуална преценка на бъдещето в ролята на майка с деца. Това вече е една начална, но реална и осъзната отговорност. Не по-маловажен е фактът, че към преценка на бъдещето се включва и социалното и материално бъдеще на партньора, защото това в повечето случаи е подсъзнателна грижа за условията и отглеждане на бъдещите деца.
Може би, тук е мястото да се обърнем към това, какво значи семейно планиране. 


Реалният превод е не „семейно планиране”, а „планирано родителство”. Първото, жената преди да стане майка, нека да е станала жена - не само завършено сексуално  и физическо развитие, вече  с изградена на определено ниво  социално съзряване и адаптация. Никой не се противопоставя на това, самата сексуална двойка да определя броя на децата във връзката, но всяко раждане да става само тогава, когато, освен че въпросното дете е желано и от двамата,  възможностите на семейството му да са такива, че реално да му осигурят равен социален старт с повечето от връстниците му.

 

NEWS_MORE_BOX

 


Основните действия за гарантиране на това са профилактика на нежеланите или неподходящи за момента бременности - контрацепцията и аборта. В момент на тежка демографска криза е анатема да се говори за регулация на ражданията. Реално фактът е този, че контрацепцията гарантира и профилактира запазването на репродуктивните функции на жената, за да може да забременее, когато бременността и раждането са осъзната необходимост.

 

От друга страна, абортът, колкото и грозно да звучи, има много важно значение. От една страна, винаги, дори и при най-добрия и спазван метод на контрацепция, може да има пробив. От друга страна, бременността може да се дължи или на случаен, неподходящ или на практика насилствен контакт.

 

Естествено, във всички тези случаи запазването на бременността води на практика до нежелано дете, а в определени случаи това може да е с огромни трайни социални и психични травми за жената и близките и. Иска ми се да повторя - всичко това като планирано родителство, предпазване от нежелана бременност или прекъсването ѝ, реално са основни фактори, водещи до осъзнато раждане на дете в положителния смисъл.


Но нека да се върнем на основната тема - може ли едно раждане да бъде осъзнато? Групата на жените с трайна, емоционална и преценена от двамата партньори връзка е характерна с осъзнатата отговорност както към себе си, така и към осъзнатата отговорност за раждане на деца в изпълнение на репродуктивната им нагласа.


Щом тази нагласа е осъзната, то тя включва планиране на бременността, грижи и от двамата по време на протичането и проследяването, профилактика на вродените заболявания и малформации, преждевременни и усложнени раждания. Но немалко значение за това има и биологичната възраст на бъдещите родители. 


Когато става дума за това, то основно отношение имат двете маргинални групи - под 18 години и над  35 години. При тях типът на осъзнаване на бременност и раждането е по-различен.


При тази под 18-годишна възраст въобще не може да се говори за осъзната необходимост и нагласа. Винаги процентът на раждания в нея от общия брой за страната е бил лошият показател. При положение, че тези майки най-често остават дефинитивно без образование и професионална квалификация ги прави социални аутсайдери и тях и децата им и доста често продължават като самотни майки. Това категорично отхвърля каквото и да е осъзнаване на факта бременност, раждане и още повече на всико следващо от това. Има и една част от нея, прекъсваща бременността по желание, а осъзнаването е постфактум  в урока от лошия опит за в бъдеще.


Другата  е тази на „станалото станало и ще се ражда”. Независимо от социалния статут, нерядко възникват проблеми както за трайността на връзката, така и за бъдещето и на родители и на роденото не особено желано дете.


Третата група е тази на бременни над 35 години, и то най-често с първа бременност. Характерно е, че структурата им се изгражда от такива, решили се на реализация на репродуктивни планове по-късно поради липса на подходящ партньор или жени заети с постигане на по-високо социално, образователно или материално ниво . Освен че при тях нерядко нагласата налага решението „дете на всяка цена”, поради намалените фертилни възможности  без алтернатива е асистираната репродукция във всичките си методи. 


Действително, при тях има мотивирано, но болезнено желание за бременност и респективно за раждане, но доста деформирано от съдържание. В повечето случаи жените са готови на всичко, без да държат сметка, че бременността в такава възраст обикновено протича най-малкото усложнено. Това касае и раждането, нерядко завършващо преждевременно или на плод с определени здравни проблеми в бъдеще. На фона „искам бебе” понякога се забравя, че една бременност е завършила добре само тогагава, когато имаме здраво дете в къщи при здрави и биологично годни родители поне до следващите 20 госити. Тъй че и в тези случаи не може да се говори за едно осъзнато в реалния и положителен смисъл раждане.


От всичко казано до тук потвърждава тезата че едно раждане е осъзнато, само тогава, когато е следствие на осъзната емоционална нагласа и необходимост с ясни и приети отговорности за това, което следва след него.


Това осъзнаване преминава през нерядко противоречащи си сложни системи на психо-емоционални състояния и връзки, физическо и сексуално развитие, самоопределение, право на свободен избор.


Осъзнаването на раждането е не самото раждане като физиологичен процес, а последваща отговорност и това осмисля живота на повечето от нас.

 

Д-р Иван Диков е от лекторите на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg тази събота и неделя в София ивент център. Повече за темите, програмата и лекторите на събитието