Промените във функцията на щитовидната жлеза са най-често срещаните ендокринни нарушения през бременността. Те влияят неблагоприятно върху протичането и изхода ѝ и затова трябва да бъдат под добър контрол още преди забременяването, т.е. да е налице семейно планиране с фокус върху правилната терапия на придружаващите заболявания.
 
Щитовидната жлеза произвежда хормони, важни за регулацията на клетъчния метаболизъм. Те съдържат в себе си йод, което прави този микроелемент неизменна част от здравословната и балансирана диета. Главният контрол върху тироидната жлеза се осъществява от друг хормон, отделян от хипофизата – тиреостимулиращ хормон (TSH), а оста хипофиза-щитовидна жлеза е отново взаимно ограничаваща се чрез възможността за обратна връзка, както стои регулацията на повечето ендокринни органи в нашия организъм.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Това означава, че повишената секреция на TSH води до потискане отделянето на щитовидни хормони, а увеличената продукция на щитовидни хормони оказва лимитиращ ефект върху на хипофизата. Регулацията се оказва фина и много важна, защото тироидните хормони са регулатор на въглехидратния и мастен метаболизъм, а също и на белтъчния сентез и енергообмен. Тя става още по-важна по време на бременността, поради факта, че те формират правилната невроморфогенеза (развитието на главния мозък), невропсихичното и интелектуално развитие на детето още докато се намира в майчината утроба.
 
От особено важно значение са първите 12 гестационни седмици, защото тогава новият организъм изцяло разчита на майчините щитовидни хормони. Те са абсолютно необходими за ранна диференциация на невралната тръба на плода. След този критичен за мозъчното развитие период феталната щитовидна жлеза достига състояние на зрялост и започва сама да синтезира нужните хормони.
 
Съществуват две направления на разстройване на функцията на жлезата – намаление (хипотиреоидизъм) и увеличаване (хипертиреоидизъм).
 
Хипотиреоидизмът влияе неблагоприятно върху протичането на бременността и е причина за по-висока честота на прееклампсия (усложнено високо кръвно налягане при бременни), плацентарна абрупция (разскъване на плацентата от маточната стена), вродени малформации. Добрата новина е, че изходът от бременността може да се подобри с прилагането на правилна заместителна терапия с левотироксин.
 
Понякога може да бъде проблемно диагностицирането на хипотиреодизма, защото хиперметаболизмът през бременността маскира основните симптоми.
 
Типични симптоми, за които е хубаво да следиш, са следните: 
  • Невъзможност за редукция на теглото при нискокалоричен хранителен режим, намалена физическа активност или намалено желание за движение, 
  • Непоносимост към студ,
  • Суха кожа,
  • Чупливи нокти,
  • Сънливост.
 
За щастие, по-сериозните симптоми, свързани със засягането на висшите корови функции като паметта, говора и пространствената координация се срещат рядко днес. 
 
Най-честата причина за възникване на хипотиреоидизъм по време на бременността е тиреоидитът на Хашимото, който представлява автоимунно заболяване с наличието на антимикрозомални и антитиреоглобулинови антитела. Йодният дефицит в нашата страна не е широкоразпространен заради мерките, които са взети за йодиране на готварската сол и заради възможността за прием на витамини и микроелементи с храната като печени картофи, мляко, яйца.
 
Като цяло хипотиреоидизмът може да доведе до тежки последици както за майката, така и за плода, но по-важното е, че тези усложнения могат да бъдат предотвратени чрез провеждане на лечение с левотироксин. Също така е от значение и добрият контрол, изразяващо се в проследяване на нивото на TSH.