Неоспорим факт е, че периодът на бременността е свързан с повишен риск от развитие на разширени вени или влошаване на вече появилите се. Това е така, тъй като хормоналните промени, свързани с бременността, влияят негативно на венозната стена (плацентарните хормони). От друга страна чисто механичното притискане на вените в малкия таз от плода води до повишаване на венозното налягане във венозната система, което от своя страна допринася за появата на разширени вени.


Осносвното патофизиологично нарушение е прекомерно повишеното венозно налягане. Тази хипертензия се дължи на венозен рефлукс, причинен от недостатъчност на венозните клапи, които са разположени във вътрешността на вените. Основната функция на тези клапи е да възпрепятстват връщането на венозната кръв обратно към краката, която нормално трябва да се движи към сърцето. Дисфункцията на тези клапи води до покачване на налягането във венозната система, което постепенно води до поява на разширени вени.


Всъщност разширените вени са изява на т.нар. хронична венозна болест. Клинично се проявяват с тяхното разширяване, удължаване, извиване и изпъкване над нивото на кожата. Повишеното венозно налягане – в повърхностната или в дълбоката венозна система – претоварва капилярната мрежа, която има ключово значение при патогенезата на всички усожнения на венозните заболявания. Повишеното венозно налягане е и в основата на патофизиологичния механизъм за развитие на разширени вени по време на бременност.



Растящата матка оказва натиск върху вените в малкия таз и така нарушава венозното връщане от краката. Това е основният механизъм за поява на разширени вени по долните крайници и вулвата на част от бременните жени. Предразположени към това усложнение са жените с фамилна обремененост към разширени вени.


Основната патофизиологична особеност изглежда е активацията на левкоцитите, последвана от придвижването им в близост до съдовата стена и взаимодействие с макроваскуларния ендотел, което води до преференциална акумулация на неутрофилите в тъканите. Това инициира възпалителен отговор, като се освобождават свободни радикали и други цитотоксични субстанции, които могат да доведат до тъканна деструкция и улцерация и до хронични изменения. Хубавото е, че при бременните принципно не се стига до такива усложнения, тъй като най-често става въпрос за млади и здрави жени, както и за определен (не дълъг) период от време.


В какво се изразяват клиничните симптоми?


-    болка по хода на вените и тежест в краката
-    отоци по краката, особено в края на деня
-    сърбеж 
-    мускулни крампи (най-често през нощта)
-    кожни промени, предимно в областта на глезените
-    синдром на неспокойните крака (restless legs) 
-    телеангиектазии (линеарни зачервявания )
-    кожни изменения (пигментации, екзема)


На какво да обърнем специално внимание?


Повърхностните вени на краката рядко се съпровождат и от дълбоки разширени вени. Aко вече има изявени разширени вени, е редно бременната жена да следи за появата на зачервяване, уплътняване и болезненост по хода на вените, което е признак за т.нар. тромбофлебит.


Появата на внезапен оток със зачервяване на крака и повишаване на температурата с втрисане може да е признак за запушване на дълбока вена на крака (т.нар. флеботромбоза)! При изява на някое от изброените оплаквания трябва да се консултирате с ангиолог или съдов хирург! Това може да бъде от значение и за определяне начина на родоразрешение – по нормален механизъм или чрез Цезарово сечение.  Препоръчителна е консултацията със съдов специалист в началото или преди бременността, както и няколко месеца след раждането, за да се установи дали има прогресия на разширените вени и дали се налага провеждане на лечение.


Как се лекува венозната недостатъчност?


Повечето медикаменти , които се прилагат при терапията на хронична венозна недостатъчност, са растителни екстракти, като те могат да бъдат химично модифицирани, за да се подобри бионаличността им. Има много малко синтетични медикаменти. Фармакотерапията не води нито до превенция, нито до обратно развитие на разширените вени, но осигурява ефективно и обективно облекчаване на симптомите.


Не се препоръчва прием на каквито и да било лекарства и хранителни добавки за вени по време на бременността. Проблемът е с временен характер и отзвучава постепенно след раждането. Специална терапия (инжекционна или хирургична) по време на бременност не се препоръчват. Индицирано е приемане на медикаменти, които уплътняват венозната стена и намаляват отока на долните крайници.
Противопоказано е радикалното лечение на разширените вени по време на бременността. Към премахване на разширените вени трябва да се пристъпи едва след раждането и по-конкретно след преустановяване на кърменето.


Съвети към бъдещите майки:


•    По време на бременността единственото нещо, което трябва да се прилага като превенция против влошаване на състоянието на вените е носенето на компресивни ластични чорапи или чорапогащник. Те могат да бъдат закупени в специализираните санитарни магазини и в аптечната мрежа. Лекарят трябва да предупреди такива жени още в ранна бременност да носят еластични колани и при поява на варици да вдигат по-високо краката в легнало положение. 
•    Създадени са специални чорапогащи за бременни, които профилактират появата на разширени вени и същевременно облекчават симптоматиката при вече налични. 
•    Тъй като причина за разширяване на вените са и плацентарните хормони, след бременността вените намаляват и дори изчезват.
•    Трябва да се спазва определен двигателен и хигиенно-диетичен режим. Правилно е да се избягва продължителното стоене в право или седнало положение с липса на движение, излагането на високи температури, нерационалното хранене, водещо до затлъстяване, тютюнопушенето, неудобните дрехи и обувки и т.н.