Бъбречните размери се увеличават в хода на бременността. Измерените при ехографско изследване напречен, надлъжен и кос бъбречен диаметър нарастват с около 1 см над предвидените по стандарт нормални бъбречни размери, отнесени към антропометричните данни за жената. Същото важи и за бъбречните обеми.

 

Заедно с повишеното кръвоснабдяване (80%) се увеличава бъбречният обем (30%). В хода на бременността големите и малки каликси, легенчето и уретерите прогресивно дилатират и това може да се обективизира ехографски още в края на първия триместър. Настъпва състояние, подобно на лекостепенна физиологична хидронефроза. До 90% от жените преди термин при ехографски контрол на бъбреците имат хидронефроза. Нормализирането на размерите до тези преди бременността се наблюдава в рамките на 6 месеца след раждането.


 

По време на нормалната бременност артериалното налягане спада с 10-15mmHg в сравнение с това, регистрирано преди бременността. Спадът на налягането се обяснява със системната вазодилатация. Повишената продукция на пролактин и прогестерон в хода на бременността и повишената синтеза на азотен окис определят вазодилатацията, опосредствана чрез релаксина.

 

Редукцията на съдовия тонус задвижва няколко компенсаторни механизма: увеличение на сърдечния дебит, увеличение на плазмения обем, повишение на активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата ос. Като резултат от тези системни съдови промени има и значителни физиологични изменения в бъбречната хемодинамика. Повишават се гломерулната филтрация, ефективния бъбречен плазмоток, увеличава се екстрацелуларната течност и плазменият обем.

 

По време на нормалната бременност „тоталната телесна вода“ се увеличава в рамките на 6-8 литра, като основно количество е за сметка на екстрацелуларната течност. Задържа се натрий. Акумулирането му резултира във физиологична хиперволемия.

 

Натриевият транспорт повлиява регулацията на плазмения и екстрацелуларен обем. Плазменият обем започва да се увеличава още през първия триместър и достига своя пик в края на втория като остава висок до термин, когато е около един литър повече отколкото е бил преди бременността.

 

Увеличаването на интерстициалната течност е най-изразено в третия триместър, когато това може да придобие клинична изява под формата на оточен синдром, особено изразен по долните крайници. Оточен синдром може да се наблюдава при до 80% от бременните и да не е обезателно израз на нарушение в регулацията на телесните течности.

 

Фактори, които влияят върху бъбречната хемодинамика:

  • Повишеното вътрекапсулно гломерулно налягане при физиологичната хидронефроза;
  • Лошото изпразване на пикочния мехур, особено в късните срокове на бременността;
  • Неадекватна хидратация;
  • Изправеното положение на бременната (особено в трети триместър на бременността);
  • Количеството сол, прието с храната;
  • Хормоналните промени в хода на бременността: повишена секреция на прогестерон, кортизон, алдостерон, пролактин, човешки хорион гонадотропен хормон, релаксин, високи нива на плацентарния лактоген и др.

Съвети

  • Пийте достатъчно течности, без да се „наливате“ излишно с вода. Желателно е бременните винаги да си носят бутилка с минерална/трапезна вода и през целия ден да отпиват по малко.
  • Избягвайте газираните напитки, кафе и алкохол – те обезводняват организма.
  • Солта в умерено количество не е вредна за бременността. Приемът на обезсолена храна може да е вреден, тъй като нарушава необходимата задръжка на течности по време на бременността. Прекаленият пък прием на сол е вреден, както при небременни, така и при бременни.
  • За свалянето на отока от краката може да помогне лекият масаж. Движенията следва да са възходящи, от стъпалата нагоре.
  • Може да се използват охлаждащи гелове и кремове. Охлаждащият ефект от употребата на мента е доказан. Една-две капки ментово масло, добавени към водата, в която се поставят ръцете и краката, дава чудесен резултат и ще помогне не само да охладите прегрелите си крайници, но и да намалите отоците по тях. Особено ефективно охлаждат маслото от грейпфрут и лайм, тъй като притежават и освежаващи и успокояващи свойства.
  • Обувките с високи токове не са подходящи за бременните жени. Практикувайте седящата поза с вдигнати крака след всяка разходка или стоене за известно време в изправено положение. Прекалено дългото изправено положение на тялото не е желателно за бременните в третия триместър. При пътуване с кола, се препоръчва на всеки два часа 10 –минутна почивка (разходка на открито).
  • Двигателната активност по време на бременността обаче не трябва да се свежда до нула. Сутрешните и следобедни разходки се препоръчват на всяка бременна жена, без да се допуска физическо натоварване, стигащо до степен на умора.
  • Профилактичните прегледи и лабораторни изследвания винаги ще покажат, ако нещо не е наред. Не ги пропускайте!