Хормоналните промени през бременността влияят върху големината на щитовидната жлеза. Минимално увеличение на жлезата е обичайно за здравите бременни жени. Под въздействие на растежните фактори на бременността настъпва разрастване на тиреоидния паренхим. Въпреки леко увеличения си обем, щитовидната жлеза съхранява своята нормална функция през бременността. Възможно е да се наблюдава състояние на функционален хипертиреоидизъм – увеличение на общите нива на тиреоидните хормони Т3 и Т4 (но свободните фракции остават нормални) и понижаване на TSH. Това е физиологично състояние и се получава в резултат на хормонални промени, както и на промени в плазмената йодна концентрация в организма на бременната.

 

Защо е важна нормалната функция на щитовидната жлеза по време на бременност?


Майчините тиреоидни хормони са абсолютно необходими за ранната диференциация на ембрионалната нервна тръба между 10 и 12 гестационна седмица. Функцията на щитовидната жлеза на плода е в зависимост от трансплацентарния пасаж на неорганичен йод. Нуждите от йод нарастват двукратно през бременността!

 

Кои са най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза по време на бременност и колко опасни могат да бъдат за бебето?

Най-честите заболявания на щитовидната жлеза през бременността са от автоимунен характер водещи до повишена или намалена функция на жлезата, съответно до хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм.


Хипертиреоидизмът се проявява с ускорен сърдечен пулс, диария, тремор, тревожност, емоционална лабилност, много чести повръщания, отслабване на тегло, проксимална мускулна слабост, слаби и чупливи нокти, увеличени лимфни възли и др. Диагнозата се поставя с изследване на тиреоидните хормони и TSH и с ултразвуково изследване. Лечението е медикаментозно и ако не се вземат мерки, хипертиреоидизма може да доведе до усложнения по време на бременността като: прееклампсия, анемия, инфекции, преждевременни раждания, фетална тиреотоксикоза, увреждане и смърт на плода. Оперативното лечение през бременността е показано при всички тежки случаи неповлияващи се от консервативно лечение.


Тиреоидитът на Хашимото е най-честото заболяване, което е причина за първичен хипотиреоидизъм през бременността. Типичните симптоми са: бързо наддаване на тегло с невъзможност за контрол на теглото въпреки спазванет на хранителен режим, намалена физическа активност, сънливост, непоносимост към студ, суха кожа, чупливи нокти, забавен говор, забавен сърдечен пулс. За поставянето на диагнозата се правят хормонални изследвания, уктразвук на щитовидна жлеза, както и определяне на титъра на тиреоидните антитела.


Оставен нелекуван, хипотиреоидизмът разстройва бременността. Лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата и да продължи през цялата бременност, като всеки месец се следи за нивата на TSH и щитовидните хормони. Прилага се заместваща терапия с щитовидни хормони. Кърменето не е противпокозано при лечение с точно определени дози. Нужни са консулатции с ендокринолог и проследяване.


Какво е влиянието на нелекувания хипотиреоидизъм върху бременността?

Последствията могат да бъдат изключително неприятни. Хипотиреоидизмът е причина за високата честота на прееклампсия, отллепване на плацентата (абрупцио), мъртвораждания и вродени малформации на плода, вроден хипотиреоидизъм на плода с изоставане в растежа, нервно-психичното и умствено развитие.


Йодният дефицит през бременността е основна причина за възникване на кретенизъм и вроден хипотиреоидизъм. Нуждите от йод през бременността нарастват с 70 мкгр/ден. Най-важните източници на йод са йодираната сол и морските храни.