Лекият хипертиреоидизъм (леко повишени нива на хормоните на щитовидната жлеза, минимални симптоми) често се следи внимателно без терапия, стига и майката, и бебето да се справят добре. Когато хипертиреоидизмът е достатъчно тежък, за да изисква терапия, антитиреоидните лекарства са лечението на избор.
Медикаментозно лечение
Медикаментите, използвани за потискане функцията на щитовидната жлеза се разделят на две основни групи: Метилмеркаптоимидазол (Метизол, Тирозол) и Пропилтиоурацил (ПТУ с единствен представител Пропицил). И двете групи лекарства преминават през плацентата и потенциално могат да нарушат функцията на щитовидната жлеза на бебето и да причинят гуша на плода. Употребата на всяко лекарство през първия триместър на бременността е свързана с вродени дефекти, въпреки че дефектите, свързани с ПТУ, са по-редки и по-малко тежки. Именно поради това ПТУ е предпочитаният медикамент през първия триместър. Употребата му се препоръчва до 16 гестационна седмица, след която, ако тиреостатичното лечение все още е необходимо се препоръчва смяна с другата група – Метизол или Тирозол. Рискът от чернодробно увреждане при майката е по-нисък спрямо този с ПТУ и затова след първия триместър тяхната употреба е предпочитана.
Целта на терапията е да се поддържа свободният Т4 (ФТ4) на майката в горната референтна граница при най-ниската възможна доза на тиреостатичния медикамент! Не се препоръчва добавяне на левотироксин към тиреостатика (т.нар. block and replace терапия)! Постигането на нива на ФТ4 в горната рефентна граница ще намали до минимум риска за бебето от развитие на хипотиреоидизъм или гуша. Важно е и да се избягва хипотиреоидизмът при майката. Терапията трябва да се следи внимателно по време на бременност. Обикновено това се прави следвайки месечни тестове за функция на щитовидната жлеза (нива на ТСХ и хормони на щитовидната жлеза).
Немедикаментозни методи за лечение
Пациенти, които не могат да бъдат адекватно лекувани с антитиреоидни медикаменти (т.е. тези, които развиват алергична реакция към лекарствата), операцията е приемлива алтернатива. Хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза е най-безопасно през втория триместър.
Радиойодтерапията е противопоказана за лечение на хипертиреоидизъм по време на бременност, тъй като лесно преминава през плацентата и се приема от щитовидната жлеза на бебето. Това може да причини разрушаване на жлезата на плода и да доведе до траен хипотиреоидизъм.
Допълнително медикаментозно лечение
Бета-блокерите могат да се използват по време на бременност. Те спомагат за овладяване на сърцебиенето и тремора при хипертиреоидизъм. Употребата им следва да е умерена поради съобщения за нарушен растеж на плода, свързан с продължителната употреба на тези медикаменти. Обикновено тези лекарства се използват само докато хипертиреоидизмът се овладее с тиреостатични медикаменти.
Какъв е естественият ход на протичане на Базедовата болест?
Базедовата болест обикновено се влошава в следродилния период или може да се прояви тогава за първи път. Когато се появи нов хипертиреоидизъм през първите месеци след раждането, причината може да бъде или Базедова болест, или постпартален тиреоидит и е необходимо провеждането на допълнителни изследвания с внимателно проследяване, за да се разграничат двете състояния. През това време може да са необходими по-високи дози тиреостатични медикаменти. Както обикновено, е необходимо внимателно наблюдение на тестовете за функция на щитовидната жлеза.
Могат ли жените, лекувани с тиреостатици, да кърмят?
Да! Въпреки че много малки количества от ПТУ и метимазол преминават в кърмата, общите дневни дози до 20 mg метимазол или 450 mg ПТУ се считат за безопасни и не се изисква мониториране на състоянието на щитовидната жлеза на кърмачетата.
