Бронхиална астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се изразява в обратима обструкция (запушване) и стеснение (бронхоспазъм) на дихателните пътища. Получават се пристъпи от недостиг на въздух, хрипове, кашлица, стягане в гърдите като проява на реакция към различни дразнители  от околната среда или на закрито -  цигарен дим, алергени (домашен прах, акари, кучешки и котешки косми, хлебарки и др. насекоми, плесени), замърсяване на въздуха, химически дразнители , професионални вредности, респираторни инфекции (напр. вирусните инфекции може не само да усложнят налична астма, но и да я предизвикат), стрес. Стресът рядко предизвиква директно развитието на астма, но увеличава чувствителността на имунната система към алергените и дразнителите.

 

Смята се, че причината за поява на астма е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда. Различни изследвания са показали връзка между астмата и над 100 различни гена, 25 от които се смятат за директно свързани с развитието на различни алергии, вкючително и астма.


 

Един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са развитие на някое от т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема), като атопията се свързва с предразположеност към развиване на реакции на свръхчувствителност. Наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти. Някои болни могат да са болни от астма, но между отделните пристъпи да има седмици и месеци на клинично здраве и внзапно да настъпи астматичен пристъп.

 

На какво да обърнат внимание бременните с придружаваща бронхиална астма?

  • Астмата е едно от честите придружаващи бременността заболявания (4-8%);
  • Бременността не оказва съществено влияние върху протичане на заболяването, което зависи основсно от неговата тежест;
  • Диагнозата на заболяването обикновено се поставя преди бременността и лечението е определено от специалист;
  • По принцип е възможно астматичните пристъпи да се обострят по време на бременност, но не е задължително. Пристъпите обикновено се провокират от респираторни инфекции, вирусни заболявания, приложение на различни лекарства. Понеже по време на бременността настъпват промени в имунната система, наподобяващи алергична реакция, предполага се, че алергичната астма е по-склонна към влошаване по време на бременност (ако приемем, че астмата има две основни форми – алергична и неалергична).
  • Възможно е астматични пристъпи да се отключат по време на бременност. Симптомите са пристъпен задух, свиркащо дишане, суха кашлица. Диагнозата се поставя по обичайните критерии, като се има предвид, че бременната жена може да има затруднено дишане и по много други причини;
  • Ако майката страда от астма, това не означава задължително, че и бебето ще има тази болест. Рискът в този случай е около 40%. Астмата може да усложни бременността, като предизвиква по-често интраутеринна ретардация на плода, чести повръщания, прееклампсия, генитално кървене, усложнения по време на раждането. При добър контрол на заболяването обикновено рискът за майката и плода е минимален;
  • Тютюноушенето на майката по време на бременността и след раждането се свързва с повишен риск от развитие на астматични оплаквания по време на бременността и детството;
  • Лечението по време на бременността е необходимо! Обичайно използваните медикаменти нямат неблагоприятно влияние върху плода. Избягване на лечение по време на бременност поради потенциалния риск от увреждане на плода има за последствие тежки пристъпи, които се явяват по-рискови за плода. Острите и тежките пристъпи трябва да се лекуват в болнична обстановка. Лечението на астмата трябва да продължи и при започване на раждането. При 10% от бременните с астма маточните контракции предизвикват пристъп. Няма противопоказания за епидурално обезболяване на раждането. Начинът на родоразрешение се определя според акушерския статус и състоянието на майката и плода.

 

Променя ли се състоянието на жената астматичка след раждането и в каква посока?

Рисковете за влошаване на състоянието на бременната с астма са основно два – евентуално усилване на алергичната реактивност по време на бременността и механично затруднение на дишането на бременната жена от заемащия обем плод. След раждането тези фактори изчезват , така че се очаква подобряване на общото състояние и качеството на живот на жената.

 

Рискови ли са бременностите при астматички?

При добре контролирана стма единствено остава рискът от унаследяване. При съвременното лечение астмата не би трябвало да е съображение за или против бременност. Ако обаче жената с астма може да планира времето на бременността си, би трябвало тя да бъде в месеците, когато астмата ѝ е най-слабо изразена. Например, ако астмата е поленова, желателно е бременността да е през есента и зимата, ако е свързана с алергия към домашен прах, плесени – по-добре да е през топлите месеци.