По време на бременност се променят големината, плазмопотокът и функцията на бъбреците.

 

Бъбреците на бременната нарастват с 1-1,5 см, установява се физиологична дилатация на пиелокаликсната система. Бъбречният плазмопоток нараства през първите два триместъра с 50-75%, а в края на първия триместър нараства и скоростта на гломерулна филтрация, намалява нивото на серумния креатинин (35-44 umol/l), пикочната киселина (150-240 umol/l) и уреята (под 4,6 mmol/l).


 

Различни са граничните стойности на креатинин, урея и пикочна киселина при бременни – стойности на креатинин над 70 umol/l и на пикочната киселина над 320 umol/l са патологични. Това е свързано с урикозуричния ефект на естрогените и повишеният бъбречен плазмопоток. Увеличената бъбречна филтрация и намалената тубулна резорбция водят до повишаване белтъчната екскреция – при бременни нормата се удвоява до 300 мг/24 ч. белтък в урината. Увеличава се отделянето и на глюкоза и аминокиселини.

 

По време на бременността нормално намалява периферното съдово съпротивление, нараства съдовият капацитет, увеличава се сърдечният дебит, настъпва системна вазодилатация. Артериалното налягане нормално се понижава и може да достигне до 90/60 през втория триместър и се увеличава с около 10 мм/Hg през третия триместър. Водната задръжка нараства – 6/8 л.

 

Прееклампсията е едно от често срещаните усложнения на бременността, което се наблюдава след двайста гестационна седмица и се характеризира с триадата – артериална хипертензия, протеинурия и отоци. Артериалното налягане е 140/90 mm/Hg или повече. Увеличението на систолното налягане е с 25 мм, а на диастолното с 15 мм, в сравнение с началото на бременността.

 

Протеинурията е над 0,3 мг/24 ч, което отговаря на един или повече „+“ при качествен анализ с тест ленти. Прееклампсията е се среща в до 10% от бременностите, обикновено при първа бременност, при жени на възраст между 20-40 години. Рискови фактори са многоплодна бременност, обезитет, предходна неконтролирана артериална хипертония, диабет, тютюнопушене и др. Тя може да рецидивира при следваща бременност в около 5% от случаите.

 

Патогенезата на прееклампсията е свързана с генерализирана вазоконстрикция и намалена органна перфузия, както и микроангиокоагулопатии.

 

Клиничната картина е свързана с поява на отоци по лицето, крайниците и корема, рязко покачване на теглото,  повишено артериално налягане, което първоначално се установява само вечер и протеинурия, която може да бъде от лека до много тежка, обуславяща генерализиран нефрозен синдром. Протеинурия може да липса в до 20% от случаите. Повишението на пикочната киселина е лош прогностичен белег и предшества покачването на креатинина.

 

HELLP (Hemolysis Elevated Liver enzymes, Low Platelet) е много сериозно усложнение на прееклампсията с многоорганно засягане. Характеризира се с тромбоцитопения, повишение в чернодробните ензими, хемолиза и може да се усложни с остра сърдечна и бъбречна недостатъчност, ДИК-синдром, еклампсия и смърт.

 

Еклампсията е остро спешно усложнение на прееклампсията, която се характеризира с енцефалопатия, поради екстремна хипертензия, гадене и повръщане, нарушено зрение, гърчове и др.

 

Основното дефинитивно лечение на прееклампсията е бързото родоразрешение, когато това е възможно. В противен случай целта е контрол на артериалното налягане.

 

Ограничени са медикаментите, които се ползват при бременни за контрол на артериалното налягане – Methyldopa, Labetolol, Nifedipine, Clonidine, Hydralazine. ACE-инхибиторите и сартаните са абсолютно забранени, поради тератогенния си ефект. При еклампсия и наличие на енцефалопатия и гърчове се прилагат магнезиев сулфат венозно, диазепам ректално и др.