Оскъдното хранене през бременността залага риск от развитие на затлъстяване и диабет от втори тип при детето, категорични са екип учени от Кеймбриджкия и Харвардския университет.

Според публикация в сп. Science механизмът е епигенетичен – това означава, че се променя активността на определен ген според условията на околната среда. Тези промени се запазват при митотичните деления на соматичните клетки и се предават на следващите поколения. Най-изученият до този момент епигенетичен механизъм е метилирането на ДНК.


При него към определен участък от ДНК се присъединява мителна група (- CH3), което изключва гена, чиято работа вече не е необходима или вредна при дадените условия.


Когато бременната жена се храни непълноценно детето й се ражда "програмирано" да се справя с глада, обяснява един от авторите на изследването Ан Фергюсън-Смит. Ако това дете обаче е презадоволено с храна, неговият неприспособен организъм започва да страда, вследствие на което се развиват метаболитни заболявания като диабет, допълва тя.

Подобен епигенетичен ефект може да се проследи през поколение. Това обяснява епидемията от затлъстяване и диабет сред днешните поколения, чиито баби са страдали от глад в годините преди, по време на и след Втората световна война. Така също, и дава успокоение, че епидемията от затлъстяване може да бъде овладяна през следващите поколения, базирайки се на този механизъм.


NEWS_MORE_BOX



Защо ефектът се предава от баба на внуци? Учените откриват и следната закономерност, всъщност това ново закодиране в ДНК се предава чрез спермата.

За целта те изследвали няколко поколения мишки, като документирали, че гладувалите женски през бременността раждали по-дребни мъжки рожби. На свой ред, когато последните били хранени обилно, развивали диабет. Освен това обаче, техните деца също се раждали по-дребни и със склонност към заболяването, въпреки че майките им се хранели нормално.

За да разберат как се проявява епигенетичен ефект при следващите поколения, учените изследват спермата на поколенията до изявата на болестта. За сравнение с контролната здрава група, в ДНК на целевата те откриват различно метилиране в 11 участъка. Това метилиране изчезнало от генома на внуците, но съседните на тези участъци работели неправилно, тоест останалата е генетична памет за преживяния глад на родителите.