Бременността е физиологичен процес, съпроводен със съществени промени в огранизма на майката, които целят безпроблемното износване и раждане на здраво дете. Тези промени засягат и хормоналния баланс в организма. Майчината щитовидна жлеза има важна роля в ранните етапи на бременността, като единствен източник на тиреоидни хормони за развиващият се плод. Натоварена с тази отговорна задача, тя произвежда с 50% повече тироксин (Т4) и трийодотиронин (Т3), а за целта се налага 50%-но повишение на дневните нужди от йод.
Наличието на подлежащо заболяване на щитовидната жлеза може да наруши този естествен процес и тя да не може да се справи с по-високите нужди на организма, което да доведе до тиреоидна дисфункция. Установява се, че до 18% от бременните жени имат позитивни тирео-пероксидазни антитела (anti-TPO) или тиреоглобулинови антитела (anti-Tg). Наличието на anti-TPO у майката може да окаже негативно влияние върху тиреоидни статус в насока намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Освен това се увеличава и риска от тиреоидна дисфункция след раждането.
Ето и някои от най-важните въпроси за лечението и проследяването на жените с автоимунен тиреоидит, отговорите на които дава Американската тиреоидна асоциация:
1. Какво значение има наличието на антитела за бременността?
Жените с нормална функция на щитовидната жлеза, но с позитивни антитела, имат повишен риск от покачване на TSH в хода на евентуална бременност. Ето защо се препоръчва проследяване на тиреостимулиращия хормон (TSH) в момента на установяване на бременността и на всеки 4 седмици след това.
2. Възможно ли е лечение със селен за потискане на антителата?
Данните по отношение ефективността на селена за потискане на автоимунния процес са противоречиви. Освен това пациентите, които приемат селен имат повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2. Ето защо се счита, че рискът от лечението със селен надвишава очакваните ползи и като цяло не се препоръчва за бременни.
3. Какво влияние оказват антителата на бременността и има ли риск за бебето?
Въпреки, че антителата преминават плацентата, няма доказан риск за някакви нарушения в тиреоидната функция на бебето, както и за неговото нормално развитие. Някои проучвания обаче показват по-голяма честота на ранните аборти при жени с позитивни антитела, но за момента не е доказана причинно-следствената връзка, както и механизмите за това. Няма данни и лечението с левотироксин да оказва благоприятно влияние и да предпазва от аборт. Въпреки това, при жени с повече от един спонтанни аборти, или търсещи асистирана репродукция, се счита, че ползите от прием на ниски дози левотироксин надвишават рисковете. Установява се и връзка между наличието на антитела и преждевременното раждане, но отново лечението с левотироксин не се е оказало ефективно за намаляване на този риск.
4. Кога се налага да се започне лечение?
Нормата за ТСХ при жени по време на бременност е различна от тази извън бременността. За здрава жена без автоимунен тиреоидит, горната граница на TSH е до 4 mIU/ml. При жени с автоимунен тиреоидит обаче се целят по-ниски стойности на TSH, а именно под 2,5 mIU/ml преди забременяването и по време на първи и втори триместър. За да се достигнат тези прицелни стойности, може да се наложи прием на левотироксин. В първите месеци от бременността е особено важно да има достатъчен внос на Т4, тъй като развиващият се плод зависи изцяло от хормоните на майката.
5. Колко дълго се налага да се приемат хормони?
Ако майката е имала нормална функция на щитовидната жлеза преди забременяване, но е започнала прием на левотироксин по време на бременността, то след раждането лечението може да се преустанови. Необходимо е проследяване на тиреоидната функция около 6 седмици след раждането, тъй като anti-TPO позитивните майки имат 50% риск да развият т.нар. постпартален тиреоидит. Това е временно нарушение във функцията на жлезата, което може да възникне в рамките на година след раждането. Обичайно е преходно състояние и рядко налага лечение, но е възможно в 30% от случаите да се задържи и траен хипотиреоидизъм. То има характерен ход с първоначална тиреотоксична фаза (високи нива на Т4 и Т3, и нисък ТСХ), след което преминава през фаза на хипотиреоидизъм, докато накрая се възстанови нормалната функция.
Библиография:
Alexander EK, Pearce EN, Brent GA, Brown RS, Chen H, Dosiou C, Grobman WA, Laurberg P, Lazarus JH, Mandel SJ, Peeters RP, Sullivan S. 2017 Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease During Pregnancy and the Postpartum. Thyroid. 2017 Mar;27(3):315-389. doi: 10.1089/thy.2016.0457. Erratum in: Thyroid. 2017 Sep;27(9):1212. PMID: 28056690.
