Бременността е период, по време на който в женския организъм настъпват адаптационни промени във всички органи и системи, целящи осигуряване на оптимална среда за износване и раждане на плода. Във връзка с тези промени всички системи са подложени на повишени изисквания, което може да доведе до проява на някои усложнения на бременността. Повишаването на артериалното налягане по време на бременност е сериозно усложнение, което цели стриктно проследяване и подходяща терапия за свеждане до минимум на последващите го усложнения.

 

Според данни на Европейското кардиологично дружество (ECS) за артериална хипертония при бременни се приема повишаване на стойностите на артериалното налягане над 140/90 mmHg или повишаване на систолното налягане с повече от 25 mmHg и на диастолното налягане с повече от 15 mmHg в сравнение на стойностите им преди забременяване. Според повишението на артериалното налягане хипертонията при бременност се класифицира като:



- Лека хипертония – повишение на АН до 140-159/90-109 mmHg;


- Тежка хипертония – повишение на АН над 160/110 mmHg.

 

Артериалната хипертония се среща при 5-10 % от бременните и може да бъде причина за мозъчносъдови инциденти, фетално страдане, отлепване на плацентата, преждевременно раждане, интраутеринна смърт и др. Освен като лека и тежка, артериалната хипертония при бременни може да се класифицира и като:

 

1. Предшестваща хронична хипертония – артериална хипертония преди настъпване на бременността или проявила се преди 20-та гестационна седмица;

 

2. Гестационна хипертония – артериална хипертония, която се развива след 20-та гестационна седмица, но не е свързана с протеинурия;

 

3. Прееклампсия – артериална хипертония, която се развива след 20-та гестационна седмица и е свързана с протеинурия > 0,3 г/24 часа;

 

4. Прееклампсия, насложена върху съпътстваща хронична хипертония.

 

Според данни на Европейското дружество по кардиология антихипертензивна терапия трябва да се предприемe при всички бременни с персистиращо артериално налягане над 150/95 mmHg, както и при бременни с гестационна хипертония, с хронична хипертония и насложена гестационна хипертония или с хипертония с органно увреждане или симптоматика и стойности на артериалното налягане > 140/90 mmHg. Медикаментите, които могат да се прилагат по време на бременност, трябва да бъдат избрани внимателно и да се съобрази съотношението полза/риск.

 

Създадени са 5 категории, т.нар. Pregnancy risk categories (PRC) – A, B, C, D и Х, като при бременни се препоръчва да се прилагат лекарства от категории А и В или лекарства от категория С, когато ползите превишават рисковете. Лекарства от категории D и X доказано са тератогенни и могат да се приложат само при животозастрашаващо заболяване на майката.

 

Антихипертензивните медикаменти, които се използват при бременни, са метилдопа, лабеталол, калциеви антагонисти (нифедипин, никардипин), хидралазин. Средство на първи избор е медикаментът метилдопа. Той принадлежи централнодействащите а2-рецепторни агонисти. Метилдопа обаче не се препоръчва за контрол на хипертонията в следродилния период поради повишения риск от развитие на следродилна депресия. Таргетната стойност на артериалното налягане при прилагане на антихипертензивна терапия е <140/90 mmHg.

 

В случаи на тежка хипертония, прееклампсия или хипертонична криза към пероралната терапия с метилдопа се прибавя парентерална терапия с лабеталол или калциев антагонист. При прееклампсия, придружена от белодробен оток, се включва интравенозна инфузия с нитроглицерин. При жени с гестационна хипертония или лека прееклампсия се препоръчва планово раждане в 37 гестационна седмица.

 

Антихипертензивните препарати от групите на АСЕ-инхибиторите, сартаните и директните ренинови инхибитори са противопоказани при бременност поради доказания си тератогенен ефект. Употребата на АСЕ-инхибитори през първи триместър на бременността крие висок риск от развитие на малформации, но не е показание за прекъсване на бременността. Употребата им през втори и трети триместър може да доведе до бъбречна дисгенезия, олигохидрамнион, белодробна хипоплазия, неонатална анурия и др.

 

Може ли да се профилактира развитието на артериална хипертония по време на бременност?

С повишен риск от развитие на прееклампсия са пациентки с артериална хипертония при предходна бременност, със захарен диабет, различни автоимунни заболявания, хронична хипертония. Умерен риск имат бременните с индекс на телесна маса > 35, първа бременност, възраст над 40 години, многоплодна бременност и др. При пациентките с умерен и висок риск от прееклампсия се препоръчва ежедневен прием на 100-150 мг аспирин в периода от 12 до 34 гестационна седмица.

 

Артериалното налягане на всички бременни трябва да се проследява в ходя на бременността. Освен това се препоръчва изследване за белтък в урината в началото и във втората половина на бременността, изследване на пълна кръвна картина, чернодробни ензими, креатинин и пикочна киселина. Редно е извършването на Доплерово изследване на маточните артерии.

 

Артериалната хипертония по време на бременност е сериозно усложнения, което се нуждае от адекватна терапия, строг проследяващ режим и своевременно родоразрешение, което да намали риска от развитие на усложнения както при плода, така и при майката.

 

Библиография:

  • European_guidelines_2018_Preporaki_Povedenie_Arterialna_Hipertonia.pdf (bglot.com) - http://host.bglot.com/cardiobgdl/EUGuidelines/European_guidelines_2018_Preporaki_Povedenie_Arterialna_Hipertonia.pdf
  • доц. Славина Сурчева, чл.кор.проф. Мила Власковска, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет - София, Антихипертензивни средства, бременност, лактация, Nf_br1_23nov2010.indd (arbilis.com) - https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/NF_2010_1_6.pdf