1. Амниотична емболия – какво е това?

Амниточната емболия е специфично за бременността и раждането състояние, което може да доведе до сърдечносъдов колапс, дихателна недостатъчност, фетално страдание и понякога да завърши фатално за майката и плода.


Заболяването е предизвикано от попадането на околоплодна течност в майчиното кръвообращение. Тъй като тя (околоплодната течност) не е разтворима, може да обтурира (запуши) главен артериален съд – в белите дробове, сърцето, мозъка или друг орган. Именно, на този патофизиологичен механизъм се дължи симптоматика. По-нови проучвания твърдят, че клиниката на амниотичната емболия се причинява от имунологични реакции, протекли в организма на майката.
 


2. Кои са рисковите фактори?

Честотата на заболяването варира значително. Според последните научни данни тя е 1:8000 раждания. Фактори, имат отношение към развитието на амниотичната болест са: индукция на раждането, отлепване на плацентата, плацента превия, възраст на майката над 35 години, Цезарово сечение, налагане на форцепс или вакуум-екстрактор.
 

3. Каква е клиничната изява?


Симтомите на амниотичната болест се появяват внезапно по време на раждането или непосредствено след него – в рамките на минути. Типична е клиниката на сърдечносъдов колапс (ритъмни нарушения и хипотония), затруднено дишане, цианоза, гръдна болка, гадене и повръщане, световъртеж и коагулопатия.

NEWS_MORE_BOX



Пациентките, които са суспектни за развитието на заболяването, задължително се мониторират и наблюдават стриктно. Алармиращи оплаквания при тях са неспокойствието, задуха и отпадналостта.


Амниотичната болест протича на два етапа. При ехографски преглед в първия етап се установява белодробна хипертония, а след определен период от време и системна – вазоконстрикцията обхваща всички съдове. След тази остра фаза настъпва втори етап, протичащ с левокамерна сърдечна недостатъчност. Настъпват промени в диахтелната система – белодробен оток и хипоксия. Намаленото оксигениране на кръвта води до промени в неврологични статус, честа изява на които е гърчовата симптоматика. Множеството промени в стойностите на коагулационния статус предразполагат към коагулопатия и  масивни кръвоизливи.
 

4. Как се поставя диагнозата?

Тъй като липсва специфично изследване, потвърждаващо заболяването, поставянето на диагнозата е по метода на изключването. Все още няма изработени единни критерии, на базата на които да се диагностицира амниотичната емболия. Според някои специалисти такива могат да бъдат симптомите на остро настъпилата хипотония, сърдечният арест и гръдната болка.
 

5.  С какво може да се сгреши амниотичната болест?

Множество са състоянията и заболявания, с които може да се сгреши амниотичната болест. С подобна клиника протичат  руптурата на матката, кардиомиопатията на бременността, въздушната емболия, анафилаксията.
 

6. Какво е лечението?

Лечение на амниотичната емболия няма. Терапията се състои в навременни и адекватни реанимационни мероприятия, имащи значение за преживяването на майката и плода.


При настъпване на сърдечен арест се започва незабавна кардио-пулминална ресусцитация. Пациентката се хоризонтира, а ако все още не е родила – тялото й леко се завърта на ляво с цел да не се притискат кръвоносни съдове от бременната матка. Поради развиващата се хипоксия се извършва ендотрахеална интубация и включване на апаратна вентилация. Ако състоянието на бременната жена не се подобрява и срокът на бременността позволява, необходимо е извършване на Цезарово сечение по спешност.

При развитие на коагулопатия и масивни кръвоизливи се налага кръвопреливане и/или прилагане на специфични продукти подобряващи коагулационния статус на пациентката. Задължително е поставянето на централен венозен път, проследяване на хемодинамичните показатели,а в някои случаи и медикаментозна поддръжка на сърдечносъдовата функция.