Акушерският форцепс е инструмент, който се използва за подпомагане на вагиналното раждане. Откриването и използването на форцепса за първи път се свързва с фамилията Chamberlen, които практикуват медицина в Англия през 17-18 век.
 
Форцепсът е метален инструмент, който е изграден от две лъжици, ключ, който осъществява връзката между тях и дръжка. Чрез лъжицата се захваща главата на плода затова тя е извита така че да я обхване.
 
Има няколко вида форцепси, чиито наименования са на техните създатели – форцепс на Kielland, Simpson, Elliot, Naegele.
Различия се наблюдават в начина на съчленяване на лъжиците чрез ключа. Основните видове ключове са – английски, такъв е форцепсът на Simpson и френски ключ, представител на този вид е форцепсът на Levret.
 
Прилагането на форцепс в родилния процес е в случаите, когато при започнало раждане спускането на главата на плода е забавено или е задържана до определена плоскост на таза у жената. Налагането на форцепс може да е с цел намаляване на напъните от страна на родилката и по-бързо протичане на родилния процес. Това се налага при жени с белодробни и сърдечносъдови заболявания с цел да се намали рискът от усложняването им.
 
По време на раждане се проследява състоянието на плода. Това става чрез кардиотокографски запис, който дава информация за сърдечната му дейност. Ако се установи вътреутробно страдание на плода може да се премине към използване на форцепс с цел подпомагане и по-бързо родоразрешаване.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Спрямо нивото на главата на плода в родилния канал може да се определят три типа налагане на форцепс.
 
  • Нисък форцепс – поставянето му е възможно само при случаите когато ротацията на главата на плода е напълно завършена и е разположена в изхода на таза, тоест върховата и част се вижда. 
  • Среден форцепс –този вид форцепс се използва в случаите когато главата на плода е преминала през входа на таза, освен изтегляне на плода се извършва и завъртане на главата му.
  • Висок форцепс –  този тип налагане на форцепс не се използва вече, тъй като при него главата на плода не е преминала входа на таза и изтеглянето на плода и завъртането на главата са травматични както за него, така и за родилката.
 
Използването на форцепс за подпомагане на раждането е само в случаите, при които са изпълнени определени условия. Необходимостта от това е да се осигури максимална безопасност и атравматичност за майката и плода. Към прилагането на форцепс се пристъпва само в случаите на достигнато пълно разширение на цервикалния канал. То се достига в края на първия период на раждането, а като пълно разширение на цервикалния канал се означава това, което е достигнало 10 см. Друго важно условие е околоплодния мехур да бъде пукнат.
 
Липсата на диспропорция между плода и размерите на таза на жената – пелвиофетална диспропорция са от важно значение, за да се осигури успешно раждане. При наличието на несъответствие използването на форцепс е нежелателно, поради възможност от настъпване на травми на централната нервна система на плода. 
 
Усложнения при жената, които може да се получат вследствие на прилагането на форцепс са разкъсвания на перинеума и влагалището. Травмите на пикочния мехур и ректума са сравнително рядко срещано усложнение.
При новородените деца с помощта на форцепс в редки случаи също може да настъпят нарушения. Такива са кефалхематомът и засягане на плексус брахиалис и лицевия нерв.
 
Прилагането на форцепс може да е животоспасяваща манипулация за плода. Правилното прилагане и спазването на условията, за да се пристъпи към приложението на инструмента, са от изключително важно значение за добрите резултати.