Раждането е незаличим спомен за всяка жена. Как ще протече и колко дълго ще бъде то, зависи на първо място от бременната, но и от екипа, който е до нея. Каква е ролята на акушерката в този нелек процес, разказва и Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки. Тя бе един от специалистите, споделил своя опит по време на Форум бременност и детско здраве, организиран от Puls.bg.
Нормалното и естествено раждане са почти идентични процеси. И двата завършват по вагинален път, но при първото родилният процес се контролира, прилагат се медикаменти, има и обезболяване с епидурална анестезия. При естественото самата раждаща жена е водеща в този процес, обясни Казълова. Използването на медикаменти в този случай е само по няколко индикации. „Много важно е при нормалното раждане, раждащада да е в центъра на вниманието. В този момент не ражда акушерката и тя не може да навлезе в тялото на бременната и да разбере как точно чувства. Затова правото на избор къде да роди и с кой е на самата раждаща“, допълни специалистът.
Бременната може да си помага в процеса на раждане, да разчита на своя партньoр или на акушерката, която ще е до нея в този момент. Ето каква подкрепа може да й окаже тя:
- Предварителна пренатална подготовка;
- Осигуряване на спокойна среда;
- Насърчаване на раждащата към търпение;
- Определя езика на тялото на жената, жестовете, изражението на лицето, звуците. . . ;
- Грижи се за нея, осигурява й емоционален комфорт;
- Индивидуален подход.
Началото на раждането започва с една латентната фаза, която е доста продължителна и може да трае между 3 и 6 часа. Контракциите не са толкова чести, болезнени и продължителни, затова бременните не трябва да бързат към болницата, казва Казълова и съветва жените да си пуснат хубава музика, някой филм или да се разходят с любимия човек навън.
В активната фаза контракциите са значително по-чести и по-продължителни. Тя може да продължи между 4 и 7 часа. „Усещането за дискомфорт се увеличава и наистина е време за тръгване към болницата. Тук са позволени абсолютно всички средства за обезболяване. В тази фаза бременната трябва да се довери на собственото си тяло, защото то най-добре знае какво да направи“, категорична е акушерката.

При финалната фаза на раждането разкритието на жената е 8-10 см., контракциите са много чести и болезнени. Тя може да продължи между 30 и 90 мин. и бременните да загубят контрол. Според акушеркта най-честите неща, които те искат тогава, са секциото и епидуралната анестезия. Когато много настояват за тях, значи наистина раждат, изтъкна Казълова.
„Раждането на новия живот остава за цял живот. Когато майката гушне новия живот в ръцете си, всичко друго, което се е случило до този момент, губи смисъл. На преден план излиза малкото човече. Обожавам когато мъжете присъстват на раждането, защото бебето е направено с любов и с нея трябва да бъде посрещнато“, каза още специалистът.
NEWS_MORE_BOX
От какво зависи болката по време на раждане:
- От интензивността на контракциите;
- От позицията на бебето;
- От големината на плода;
- От предварителната нагласа за раждането;
- От страха от неизвестното;
- От недостатъчната подготовка за приемане, а не отхвърляне на болката.
„Ако бременната подхожда към раждането съвсем нормално и го смята за нещо естествено, нещата се променят... Когато ние искаме да махнем нещо от себе си, тогава се съсредоточаваме точно в този аспект. А когато се опитаме да го приемем и преработим през нашето тяло, тогава нещата са много по-лесни“ , смята Емилия Казълова, според която ролята на акушерките и акушер-гинеколозите по време на раждане е именно да намалят поне малко болката на жената и й осигурят по-голям комфорт. Това става чрез медикаментозни и немедикаментозни методи. Към първите спадат аналгезия, спазмоплиза, епидурална и спинална упойка. „Обикновено ние акушерките нямаме преимуществото на лекарите да използваме медикаментите, но за сметка на това взимаме други способи. Това са дишането, акупунктурата, масажа, промяната на позите, водното раждане, ароматерапия. Дишането например помага във всичките етапи на раждането. Техниките трябва да се изпълнят правилно, което става с по-подробни обяснения на жената“, разкри акушерката по време на Форум бременност и детско здраве.
Всяка жена заема определена позиция, ако изпитва болка. Една стои на колене, друга се свива на кълбо, трета предпочита да се разхожда. Специалистът изтъкна, че няма универсална поза, при която раждащата да се чувства най-добре. „Има пози, които в самото начало са с добър ход, но в последните часове на раждането могат да навредят повече, отколкото да помогнат. Масажът и акупунктурата също помагат, но за тях персоналът трябва да бъде обучен. Водното раждане – екзотика или не, прави жената по-спокойна, заради топлата вода, която опира до тялото и отнема част от болката“, посочва нашият лектор, според който смяната на позата във вода става много по-бързо. Освен това температурата на водата отпуска тъканите и може да има по-малко разкъсвания. Бебето се ражда мнбого по-лесно в тази среда, но до раждащата задължително трябва да има професионалист.
„Придружена от акушерка и партньора си, жената може да се отдаде на спокойствие, сигурност, увереност и съпричастност. Раждането на дете е сбъдната мечата, една приказка без начало и край, едно овластяване и сила, която извисява жената до небето. То е крайна духовна практика, която изисква чистота, сила, концентрация, здраве и вяра. Всяка една жена се нуждае от акушерка“, категорична е Емилия Казълова.
Още за раждането с акушерка може да видите във ВИДЕОТО, което обединява всички лекции за вагиналното раждане.