Мария Радева е доктор по право, адвокат по медицинско право.
Работила е в системата на НЗОК от 2003 до 2010 г., след което започва адвокатска практика в сферата на медицинското право, здравното и социалното осигуряване.

През 2014 г. защитава докторска дисертация в Пловдивски университет с тема "Административно-правни способи за защита правата на пациентите".

От 2012 г. е асистент и две години по-късно и главен асистент в Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Води курсове по трудово и осигурително право, медицинско право в специалност „Право“, както и социално и здравно законодателство за специалности от професионално направление „Здравни грижи“.


 

Адвокат Мария Радева е един от лекторите на предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg във Варна, който ще се проведе на 29 септември (неделя).

 

- Г-жо Радева, думата „права" сякаш все още остава чужда и непонятна, когато я използваме за пациенти и я отнасяме до престоя им в болница. Пациентите имат ли право на права в болницата по принцип?

 

Ако подходим формално – ще кажа, че да, категорично имат. Българското законодателство урежда широк каталог от права, като специално се уреждат правата на пациента по време на хоспитализация. 
Проблемът за „отчуждаването“ на пациента от гарантираните му права е в прилагането на законодателството. Смятам това за основен проблем.

 

- Има ли и за какви права на родилката можем да говорим при постъпването и престоя ѝ в родилния дом?

 

Жената, която е хоспитализирана по повод раждане – формално има същите права като всеки един пациент, който е хоспитализиран. Може би в  това е другата част на проблема. Раждащата жена очаква (и е нормално) специално отношение, както и съществуването на изрична правна уредба. Може би, една единствена разпоредба в медицинския стандарт по Акушерство и гинекология показва какво всъщност очаква раждащата жена.  Нормата гласи: Присъствие на близки на раждащата по време на раждането е допустимо в условия на самостоятелна родилна стая при нейно съгласие… Отделен е въпросът как това гарантирано право се реализира на практика.  

 

- Откъде идва разминаването между това, което очакваме като пациенти и това, което се случва в структурите на здравеопазването ни според Вас?

 

Според мен – на първо място е липсата на адекватна информация за правилата, такива каквито са гарантирани в законодателството. Но не информация за това как ни се иска да бъде или как е в някоя друга държава или какво се коментира в интернет форумите. Подобно незнание има както у пациентите, така и в екипите на лечебните заведения.
На второ място е правният нихилизъм – толкова характерен за българското общество. Да, знае се, че има някакви писани правила – но кой ли ги спазва?
И на трето място – завишените очаквания. Колкото и да ни се иска да има по-добро законодателство и по-добри условия в лечебните заведения – реалността е такава, каквато е. А, за съжаление – тя понякога е доста далеч от представите, които имаме гледайки някои американски сериали.

 

- Кои са най-честите казуси, с които се сблъсквате в практиката си, в сферата на майчиното и детско здравеопазване?

 

За детското здравеопазване съм категорична, че това е въпросът за задължителните имунизации. По този въпрос имам собствено мнение, което ще ми позволите да запазя за себе си, защото имунопрофилактиката, освен държавна политика е и лично решение. По този въпрос мога да говоря единствено като юрист.

Относно майчиното здравеопазване – тактично бих казала – нерегламентираните плащания. 
Ако трябва да обобщя, усещането което аз имам за проблемите, не само в майчиното и детското здравеопазване, а и в здравеопазването изобщо е – липсата на отношение. Липсва професионалното, зрялото, интелигентното отношение на държавата, на контролиращите органи, на работещите в лечебните заведения, на пациентите и техните близки. 

 

- Къде според Вас се крие решението, чрез което можем да избегнем възникването на подобни казуси?

 

Основен механизъм за избягване на конфликтите или за тяхното разрешаване в съвременната държава е правната система. На първо място е необходимо адекватно, съвременно, работещо, стабилно законодателство. Следва безкомпромисното прилагане на въведените с правите норми правила. И всичко това трябва да се случва на фона на професионална, добре подготвена информационна кампания. 

 

- Кое е правилото, на което бихте искали да научите бъдещите майки/родители във връзка с Вашата тема, с която ще участвате във Форум бременност и детско здраве във Варна на 29 септември?

 

Родителството е лично решение и лична отговорност на всеки, решил да създаде дете. Като майка на вече пълнолетна дъщеря  – мога да кажа, че няма по-голямо богатство от едно здраво  щастливо дете.
Като юрист – мога да обещая на всеки, който се нуждае от информация, че ще му предоставя такава. 
Търсете и получавайте адекватна информация, за да вземете Вашето информирано решение по всички въпроси на бъдещото раждане и отглеждане на детето.

 

- Какъв съвет бихте искали да дадете и на нашите медици – те също са потърпевши в процеса на комуникация с пациентите?

 

Всъщност това е съветът, който давам на всички мои студенти от специалностите Медицинска сестра, Акушерка, Кинезитерапия в Русенския университет, на които водя курс лекции Социално и здравно законодателство. 
За да бъдете добри професионалисти, работещи в здравеопазването -  на първо място трябва да бъдете добри и етични хора! Познавайте и спазвайте правните норми, защото правилата са създадени, не за да пречат на работата ви – а да въвеждат ред, сигурност, предвидимост в отношенията с пациентите и техните близки.

 

Повече от адвокат Мария Радева можете да научите на Форум бременност и детско здраве на 29 септември във Варна, хотел галерия „Графит“. Повече информация за събитието – лектори, теми, локация можете да намерите на events.puls.bg/varna/