Вагиналното раждане е процес на "изгонване" на плода през родилния канал, преодолявайки съпротивлението му. Понякога това е съпроводено с разкъсване на тъкани и образуване на хематоми. Какви са рисковете от такива травми при раждането?

Разкъсване на вулвата и влагалището. Осовни причини за тях са налагане на форцепс, вакуум-екстракция, раждане на голям плод, седалищно предлежение. При раждането на главата и раменния пояс могат да настъпят разкъсвания на вулвата. Те варират от малки екскориации до по-дълбоки разкъсвания с обилно кръвотечение. При първораждащи се разкъсва напълно хименът и в основата му остават малки издатини. При многораждалите може да се разкъса целият хименален пръстен.

Малките разкъсвания не се нуждаят от възстановяване. Дълбоките и кървящи се зашиват внимателно с естетично възстановяване на тъканите. Минималните разкъсвания на влагалището кървят незначително и зарастват спонтанно. По-дълбоките разкъсвания на задната влагалищна стена и долната част на влагалището задължително трябва да се огледат с повишено внимание. Възможно е едновременно разкъсване и на ректума и формиране на фистула. Увредата на предната влагалищна стена, аналогично, може да създаде комуникация с пикочния мехур.

NEWS_MORE_BOX



Разкъсвания на перинеума. Дължат се на разтягането и разпъването на тъканите от преминаващата глава или на форсирано раждане. Разкъсванията се класифицират на комплетни (цялостни) и некомплетни (нецялостни). Първият вид засяга външния и вътрешния анален сфинктер и предната стена на ректума, а вторият - само външния анален сфинктер. Лечението е зашиване на тъканите с възстановяване на нормалните анатомични съотношения.


Следоперативните грижи се състоят в тоалет с антисептици, антимикробни и обезболяващи препарати. В първите дни родилката е подложена на диета, включваща предимно течна храна, която не засилва перистатиката. Целта е да се предотврати напрежението в разкъсаните тъкани при дефекация. Профилактиката на перинеалните разкъсвания е психичната подготовка на жената за предстоящо раждане и умението ѝ да контролира напъните си. От значение е и опитът на водещия раждането.

Преразтягане на симфизата. По време на бременността настъпва леко раздалечаване между двете срамни кости в областта на симфизата. При нормално протичане на раждането под действието на родилните напъни и преминаващия плод може да настъпи преразтягане на симфизата. Клинично се проявява със спонтанна болка, раздалечаване и извръщане на срамните кости навън, затруднено движение на долните крайници. Лечението е покой и и мобилизация на родилката на легло, при което двете кости заздравяват бързо. Възможно е около таза да се постави широк колан с тази цел. Възстановителният период трае от 3 до 6 седмици.


Хематоми. Хематомът е натрупване на кръв в орган или тъкан, причинено от разкъсване на съдове. По време на вагинално раждане се създават условия за образуването им. Достигайки определена големина, колекциите от кръв дават съответна клинична изява.Оплакванията зависят от локализацията на хематома. Вулварните хематомите се проявяват с болка, подуване и промяна на цвета на кожата, а влагалищните и с притискане на ректума, при което жената съобщава за непреодолими, болезнени позиви за дефекация. При ретроперитонеалните видове симптомите са на остра кръвозагуба - блеза кожа и ниско кръвно налягане. Лечението се определя от размера и разположнието на хематома.При размери по-големи от 5 см и последващо увеличаване е необходимо оперативно лечение. То се състои в отваряне на кръвната колекция и евакуация на съдържимото. Задължително е намирането на източника на кървене. Ако това е невъможно, се поставят дренове.