Диагнозата за болест на Паркинсон обикновено се получава като „гръм от ясно небе“. Пациентът е съкрушен, невярващ и уплашен. Новината дестабилизира до степен, че се мисли за фатален завършек, въпреки че възрастта е някъде около 55 години и до вчера са обсъждани планове за бъдещето със семейството...
Болестта на Паркинсон обаче далеч не е от тези, които се появяват изведнъж. За да се изявят симптомите, които влошават качеството на живот и са очевадни, са минали години или дори десетилетие.
Причината за развитието на невродегенеративното заболяване все още не е изяснена, но се коментират няколко фактори, между които:
- токсично излагане на съединения, които предизвикват деструкция в специфична мозъчна структура - субстанция нигра,
- оксидативен стрес и дефицит на антиоксиданти в организма. В това число и на глутатион, което се взема като биохимичен маркер за деградация на същата мозъчна структура още в предклиничния стадий на болестта;
- дисбаланс в някои медиаторни системи като допаминергичната, норадренергичната и серотонергичната и,
- естествено, наличие на генетични фактори...
Преди да се проявят характерните клинични белези на болестта – като тремор при покой, забавени движения до степен на тромавост (брадикинезия) и загуба на равновесието, се развиват признаци, които могат да насочат за развитието на болестта и по-рано. Какви могат да бъдат те?
1. Промени в речта и гласа. Заради брадикинезията при Паркинсовата болест може да се получи забавяне на речта и отслабване на силата на гласа. Хора, които работят с гласа си, вероятно ще забележат промените в способностите си. Според специалистите упражняването на дейността може само да е от полза, в този смисъл не бива да се мисли за прекъсване на професията или хобито веднага. Пеенето в хор например според тях може да подобри речта. Говорните проблеми биха могли успешно да се преодоляват с помощта на логопед.
При хората с други професии, промените в гласа и речта, вероятно първо ще бъдат отчетени от близки. Съветът към тях е, ако отчитат някакви дразнещи нови привички при говора на близкия си да не се дразнят, а да се замислят...
2. Загуба на обоняние. Мнозина пациенти с Паркинсон споделят за смушения в обонянието в някаква степен, въпреки че този признак не се приема за определящ. Загубата на обоняние не значи непременно, че то е свързано с невродегенеративното заболяване, а че е възможно да се появи и такова оплакване при Паркинсон, което обикновено се отдава на други фактори и остава неразпознато.
3. Нарушения на съня могат да се появят далеч във времето преди загатването на първите тревожни симптоми. Още десетилетие преди поставянето на диагнозата могат да започнат оплаквания, свързани със съня, които да засягат неговата пълноценност. Успоредно с това се проявяват оплаквания от сънливост през деня. Подобен проблем се получава, когато е засегната REM фазата на съня (фазата на бързия сън).
4. Вероятно заради старта на медиаторните промени, спада на допамин, серотонин и други, у тези хора се проявява склонност към депресия и тревожност. Хората трябва да приемат, че депресията понякога се появява вследствие на промени в самия организъм и невинаги нейното начало е свързано с психо-емоционален фактор, за какъвто се приема поставянето на диагнозата.
5. Когнитивни нарушения. Не всеки, който страда от Паркинсонова болест, има когнитивни нарушения, но при някои се наблюдава влошаване на паметта, трудности при извършването на няколко дейности едновременно или влошена концентрация. Симптомите може да варират от леки когнитивни смущения до деменция. Ето какво споделя близък на болен от Паркинсон в тази връзка:
„Деменция при болестта на Паркинсон – за нея трябва да се говори повече и пациентите трябва да знаят за нея от самото начало. Често пациентите и техните семейства са неподготвени при появата на първите признаци на деменция. Трябва да се предвиди обучение за пациентите, относно това какви проактивни мерки могат да бъдат предприети във връзка с мозъчното здраве. Важно е да се концентрират както върху неврологичните, така и върху психологическите аспекти на болестта.“ Джен Смит
6. Безизразност. Тя също е вследствие на брадикинезията. При бракинезия има забавяне и/или загуба на спонтанните и волевите движения въобще, което се отразява пагубно на движенията като цяло. Това и затруднява вербалната, както и невербалната комуникация, което означава, че освен проблеми при речевото изразяване се появява една особена безизразност на лицето – засегнатият сякаш е с маска. Това несъмнено вреди на комуникацията и взаимоотношенията, когато не е предварително известно...
„Съпругът ми нямаше никакъв тремор. Трудно го диагностицираха. Безизразното изражение и това, че почти не мигаше, забавените движения – бяха първите признаци на болестта. Но това не го знаех...“ Джули Гойдър
„Забелязва се промяна в изражението на лицето, то става по-безизразно. Често хората погрешно смятат, че засегнатият е ядосан или не се усмихва много, което може да се отрази на взаимоотношенията с другите, ако не знаят, че това е един от симптомите.“ Кели Макклър Фром
7. Дистония. Това е състояние на ненормален тонус, на мускули, съдове, органи, което се характеризира с болезнени и продължителни мускулни контракции. Затова, че е разпространено като оплакване - то е третото по честота двигателно разстройство въобще - е възможно да не се отдаде на дегенеративната болест. В такива случаи помага комплексната преценка – проявяват ли се и други признаци Паркинсон?
8. Причерняване и замайване при смяна на положението. Появява се заради спадане на кръвното налягане при промяна на положението, например изправяне от седеж. Медицинският термин е ортостатична хипотония. Смята се, че е един от немоторните признаци за болест на Паркинсон.
„Депресия, ниско кръвно налягане, нарушения в равновесието, а след това и болезнена скованост в рамото, която не минаваше. Тогава стана ясно, че диагнозата е болест на Паркинсон.“ Джейн Л. Милър.
9. Умора и апатия. Много от пациентите с Паркинсон преди поставянето на диагнозата си спомнят, че са се оплаквали редовно от постоянна умора, липса на тонус, апатия...
Причините за това са комплексни и се дължат на онези скрити промени и нарушения в организма, вследствие на което по-късно започват да се проявяват първите категорични симптоми на болестта. Спадът на допамин, склонността към депресия, липсата на пълноценен сън, напрежението, което се изпитва в мускулите, сковаността и загубата на усещането за „твърда почва под краката“ могат да доведат до изтощение всеки...
„Умора. Нашият невролог я отдаде на децата. Тя е същата като хроничната умора и промяната в състоянието просто не се разпознава. След това обаче за разлика от хронична умора, освен с нея, трябва да се справяш и с всички останали симптоми на Паркинсон.“ Лиса Бърнет
„В ретроспективен план мисля, че баща ми е бил болен много преди да му поставят диагнозата. Имаше нарушения на съня, ръкописът му никога не е бил особено добър, но стана още по-лош. При него нямаше силно изразен тремор. Заболя го рамото и след операцията се проявиха всички типични симптоми на Паркинсон. Скоро след това неврологът му постави диагнозата.“ Ким Ганди
* * *
Ако имате някакви нови усещания и не сте сигурни дали са свързани с Паркинсон, консултирайте се със своя лекар или със специалист по двигателни нарушения (невролог, който е преминал допълнително специализирано обучение по Паркинсонова болест), който най-добре познава разнообразието от възможните симптоми, които придружават Паркинсоновата болест.
В текста са използвани коментари и мнения на пациенти и близките им
Повече от пациенти и близките им за признаците на Паркинсон можете да научите от следната връзка.
Ако сте с диагноза болест на Паркинсон или имате такъв близък, бихте могли да попълните и анкетата на сдружението за достоен живот на паркинсониците в България - "Живот с Паркинсон"
