Холестеролът е субстанция, определена към мазнините и произлизаща от черния дроб. Той се използва от организма при синтез на клетъчни мембрани, както и за производството на хормони, като естроген и тестостерон, и витамин D.


Холестеролът се съдържа в храната. За да премине през кръвния поток, той се свързва с белтъци и заедно образуват липопротеини. Сред най-познатите видове липопротеини са тези с ниска плътност (LDL) или т.нар. „лош холестерол“ и тези с висока плътност (HDL) или т.нар. „добър холестерол“. Освен LDL и HDL липопротеините, съществуват и такива с много висока плътност (VLDL), както и триглицериди, които са част от липидния профил, който се изследва.


„Лошият холестерол“ (LDL) се натрупва по стените на артериите и заедно с други частици започва да образува атеросклеротична плака. Натрупването на плака прави кръвоносните съдове по-твърди, по-тесни или непроходими, което улеснява образуването на кръвни съсиреци. Те, от своя страна, нарастват с времето и могат да запушат стеснена артерия, като по този начин причиняват сърдечен инфаркт или инсулт.



Липопротеините с висока плътност (HDL - "добрият холестерол") пренасят холестерола от артериите обратно към черния дроб. В черния дроб той се разгражда и извежда от тялото.


Немалко хора възприемат високия холестерол като състояние, което се среща само при възрастните, но истината е, че промените започват още в детската възраст и децата също могат да имат високи нива на холестерол, което да доведе до редица здравословни проблеми, включително сърдечно-съдово заболяване и дори сърдечен удар. Най-често проблемите с холестерола при деца са свързани с наследствена предразположеност, неправилно хранене и/или затлъстяване, но е възможно да бъдат и следствие от конкретно състояние или заболяване като фамилната хиперхолестеролемия (ФХ). 


Фамилната хиперхолестеролемия е заболяване, което се предава в поколението от родители на деца и води до ранни сърдечно-съдови инциденти в зряла възраст вследствие на високи нива на „лошия холестерол“ в кръвта. Заболяването засяга приблизително 1 на всеки 250 души или около 30 млн. души по света, като едва 20% от тях биват диагностицирани. Подобно на много други заболявания, ФХ се проследява чрез регулярни изследвания на холестерола.


Изследването на холестерола се осъществява чрез кръвен тест, който обичайно дава информация относно нивата на: общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол, Non-HDL холестерол и триглицериди. Подобни изследвания са особено препоръчтелни при деца, чиито родители имат семейна история на сърдечно-съдови заболявания или за високи нива на холестерол. Първият скрининг може да се направи след 2-годишна възраст, но не по-късно от 10-годишна възраст. Ако липидният профил на гладно е нормален, може да се прави проследяване през няколко години. Подобно проследяване се препоръчва и при деца с бъбречни заболявания, болест на Кавазаки, ювенилен идиопатичен артрит, диабет, високо кръвно налягане, както и при деца с наднормено тегло и затлъстяване. 


Ако нивата на LDL холестерола са ≥ 3,362 mmol/l, лекуващият лекар вероятно ще препоръча промени в начина на живот. Важно е да се има предвид, че референтните стойности са различни при различните възрастови групи.


Обичайно лечението при деца започва с контролиране на теглото чрез хранителен режим и двигателна активност. Редно е да се осигури разнообразно и балансирано меню, съсредоточено върху храни с ниско съдържание на общи мазнини, наситени мазнини, трансмазнини и холестерол. 


Черният дроб произвежда целия холестерол, от който тялото се нуждае. Но организмът ни получава холестерол и от някои от храните, които консумираме. Най-много се съдържа в трансмазнините, жълтъци, червени меса и някои птици, морски деликатеси, пълномаслено мляко и сметана, масло, мазни сирена, сладолед, палмово и кокосово масло, преработени храни (бисквити, чипс и др.) и храни и напитки с високо съдържание на захар. 


С цел понижаване нивата на холестерола се препоръчва приемът на повече плодове, зеленчуци, зърнени храни, по-изчистени от мазнини меса и риба (като свободно отглеждани кокошки и дива риба), нискомаслени млека и млечни продукти, бобови и соеви продукти, ядки, както и здравословни мазнини, съдържащи се в рибата, ядките и растителните масла. Необходимо е да се обръща специално внимание на информацията относно състава на продуктите, посочена на етикетите. 


Редовната физическа активност, включваща упражнения като: плуване, колоездене, бягане, ходене, може да спомогне за повишаване нивата на HDL („добрия“ холестерол) и за намаляване риска от поява на сърдечно-съдови заболявания. Препорително е децата и тийнейджърите да бъдат физически активни поне 60 минути на ден.


Обичайно след 3-6 месечен период на спазване на хранителен режим и двигателна активност се прави контролно изследване. Ако няма подобрение на лабораторните резултати, при деца над 10-годишна възраст с високи нива на холестерол или с високи нива и семейна история на сърдечно-съдови заболявания следва да се помисли за медикаментозно лечение с холестерол понижаваща терапия.


Високият холестерол може да причини редица сериозни състояния като сърдечно-съдово заболяване, сърдечен удар, инсулт, хронично бъбречно заболяване и други. Ранното и редовно проследяване при децата е ключово за предотвратяването на потенциални здравословни проблеми. Важно е здравословният начин на живот да бъде семейно начинание. 

Материалът е създаден със съдействието на Амджен България.

 

Библиография:
•    https://www.webmd.com/cholesterol-management/high-cholesterol-children
•    https://www.medicalnewstoday.com/articles/high-cholesterol-in-children
•    https://kidshealth.org/en/parents/cholesterol.html
•    https://medlineplus.gov/highcholesterolinchildrenandteens.html