Имунната тромбоцитопенична пурпура (ИТП), наречена още имунна тромбоцитопения, е заболяване, което се появява, когато имунната система погрешно атакува и унищожава тромбоцитите, които помагат за съсирването на кръвта. Пациентите с имунна тромбоцитопения произвеждат антитела, които атакуват нормалните тромбоцити. Някои от тези антитела засягат и клетките в костния мозък, които произвеждат тромбоцити (известни като мегакариоцити), което води до намаляване на производството на тромбоцити и съответно тяхното наличие в кръвта. Здравият човек обикновено има между 150 000 и 400 000 тромбоцити. При ИТП броят им пада под 100 000. В резултат на това се получава кървене.


Има два вида имунна тромбоцитопения – остра и хронична, като по данни на Българското медицинско сдружение по хематология заболяването се среща при 1 на 100 000 души.


Острата форма на заболяването обикновено засяга малки деца на възраст от 2 до 6 години. В повечето случаи ИТП е следствие от вирусно заболяване, като варицела, паротит или грип, като пациентите често се възстановяват напълно без лечение. Острата ИТП започва внезапно и симптомите изчезват за по-малко от 6 месеца или в рамките на няколко седмици. Рядко е необходимо лечение. 



Хроничната форма на ИТП се среща по-често при възрастни и подрастващи. Симптомите продължават минимум 6 месеца, няколко години или цял живот. Заболяването може да бъде предизвикано от инфекция с ХИВ, хепатит, някои видове рак на кръвта или наличие на Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) – бактерии, които могат да инфектират лигавицата на стомаха и да причинят гастрит или язва. ИТП е по-често срещана сред младите жени. Рискът също така е по-висок при хора със заболявания като ревматоиден артрит, лупус и антифосфолипиден синдром.


Сред най-често срещаните симптоми на имунната тромбоцитопения са: лесно и прекомерно образуване на синини – понякога могат да се появят синини по лактите и коленете просто от движение; повърхностно кървене в кожата, което се появява като червеникаво-лилави петна - изглеждат като обрив, обикновено в долната част на краката; кървене от венците или носа; наличие на кръв в урината или изпражненията; тежък менстраулен цикъл. Рядко усложнение на заболяването е появата на кръвоизлив в мозъка, което може да бъде фатално.


В случай на кървене, което не може да бъде овладяно с обичайните техники за оказване на първа помощ, както и чрез прилагане на натиск върху областта, незабавно трябва да се потърси медицинска помощ.


Нерядко имунната тромбоцитопения се установява случайно, при рутинен преглед и изследвания, показващи ниски нива на тромбоцитите. При диагностиката на заболяването първо се изключват други възможни причини за кървене и нисък брой тромбоцити, като основно заболяване или прием на определени медикаменти. Може да се наложи провеждането на допълнителни кръвни изследвания, както и изследване на костния мозък. 
Ако няма признаци на кървене и броят на тромбоцитите не е твърде нисък, може да няма нужда от лечение, а просто да се мониторират състоянието и нивата на тромбоцитите в кръвта. Ако симптомите са по-тежки, лечението може да включва лекарства за повишаване на броя на тромбоцитите. Има различни групи медикаменти (кортикостероиди, имуноглобулини, тромбопоетин-рецепторни агонисти), като лекуващият лекар определя най-подходящото лечение спрямо индивидуалното състояние на пациента. Обичайно този тип заболявания се лекуват и проследяват от хематолог.


При много пациенти тромбоцитопенията изчезва или се подобрява, след като са преминали лечение. Ако състоянието на пациента е тежко и продължава да е такова, въпреки медикаментозното лечение, лекуващият лекар може да предложи операция за отстраняване на далака. В повечето случаи това бързо елиминира основния източник на разрушаване на тромбоцитите в тялото и повишава техния брой, но не е ефективно за всеки. Животът без далак също така повишава риска от инфекции.


На пациентите с диагностицирана ИТП обичайно се препоръчва да избягват контактни спортове, които потенциално биха могли да предизвикат кръвоизлив в мозъка; да наблюдават за признаци на инфекция, особено при премахнат далак, тъй като би могла да протече особено тежко; да не вземат странични медикаменти без предписание от лекар (особено такива, които разреждат кръвта).


В пандемичната обстановка много пациенти с хронични заболявания за съжаление компроментират проследяването и лечението си от страх да не се заразят с коронавирус. Препоръките на Експертния съвет по медицинската специалност „Хематология“ относно ваксиниране срещу COVID-19 гласят, че за пациенти с имунна тромбоцитопения е уместно проследяването на пълна кръвна картина в рамките на 1 седмица преди поставяне на ваксината, както и обсъждане с лекуващия лекар. Препоръчително е проследяване на тромбоцитния брой 3 дни след поставяне на ваксината, след което веднъж седмично в две поредни седмици.

 

Материалът е създаден със съдействието на Амджен България.

 

Библиография:

https://medlineplus.gov/genetics/condition/immune-thrombocytopenia/#frequency

http://bulgarian-hematology.com/bg.html
https://coronavirus.bg/bg/vaccinations/publications/24