При редовно проследяване и адекватно лечение пациентите с хронично бъбречно заболяване могат да живеят с болестта в продължение на години
Функцията на бъбреците е да отделят отпадните продуктите от обмяната на веществата под формата на урина. Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) представлява постепенна загуба на бъбречните функции, което може да доведе до натрупване на опасни нива на течности, електролити и отпадъци в организма.
Обичайно заболяването се появява като следствие от друго заболяване или състояние, което уврежда функцията на бъбреците. Сред най-честите причинители на хронично бъбречно заболяване са диабет тип 1 и 2, и хипертония. Други инфекции и състояния на бъбреците и уринарния тракт също могат да доведат до хронично бъбречно заболяване, както и редица автоимунни заболявания.
Сред рисковите фактори за развитието на тази болест са: сърдечно-съдови заболявания, тютюнопушене, наднормено тегло, фамилна обремененост, напреднала възраст, честа употреба на увреждащи бъбреците медикаменти.
В началните фази на заболяването е възможно да няма симптоми или те да са слабо проявени. Най-често срещаните симптоми на хронично бъбречно заболяване са: гадене, повръщане, загуба на апетит, умора и слабост, проблеми със съня, промяна в уринирането, загуба на концентрация, мускулни крампи, подуване на ходилата и глезените, суха и сърбяща кожа, високо кръвно налягане, задух, болка в гърдите. Голяма част от тези симптоми се срещат и при други заболявания и нерядко се проявяват едва, когато хроничното бъбречно заболяване е в напреднал стадий.
Поставянето на диагноза „хронично бъбречно заболяване“ е предшествано от физикален преглед, изследвания на кръв и урина, както и ултразвук и биопсия. За съжаление подобно на други тежки хронични заболявания, ХБЗ води до редица съпътстващи усложнения и състояния за пациента като: задържане на течности; високо кръвно налягане; анемия; сърдечно-съдово заболяване; отслабване на костите и опасност от фрактури; намалено либидо и еректилна дисфункция; увреждане на централната нервна система; компроментирана имунна система; перикардит; проблемна бременност. Често срещано състояние, съпътстващо ХБЗ, е вторичният хиперпаратиреоидизъм.
Вторичният хиперпаратиреоидизъм (ВХПТ) включва разнообразни състояния, общото между които е реактивното нарастване на секрецията на паратироидния хормон в резултат на понижение на серумното ниво на калция с или без допълнителни патогенетични фактори. Нерядко заболяването се съпътства и усложнява от дефицит на витамин Д. Честотата и тежестта на вторичен хиперпаратиреоидизъм се увеличава с отпадането на бъбречната функция и води до прогресираща минерална костна болест – усилена костна загуба, нарушена минерализация, повишен фрактурен риск. Познаването, превенцията и лечението на ВХПТ при хронично бъбречно заболяване са важни поради това, че нарушеното равновесие в минералния метаболизъм се свързва с повишен фрактурен риск, инвалидизация и смъртност при тази група пациенти. Но много по-важното е, че всички компоненти на вторичния хиперпаратиреоидизъм (хиперфосфатемия, висок ПТХ, FGF23, уремия, ацидоза) са пряка причина за повишение на сърдечно-съдовите събития и смъртността.
По отношение на превенцията има няколко основни неща, които могат до някаква степен да предотвратят или поне забавят развитието на хронично бъбречно заболяване и съпътстващите усложнения. Сред тях са: умерена употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, поддържане на здравословно тегло чрез балансирано хранене и редовна физическа активност, отказ от тютюнопушене, ограничена консумация на алкохол, както и редовно проследяване и навременно лечение.
Въпреки че е нелечимо заболяване, някои форми на ХБЗ подлежат на лечение, като целта на терапията обичайно е да потисне симптомите и да забави прогресията на заболяването. При драстично влошаване на хроничното бъбречно заболяване обичайно се прибягва към хемодиализа, перитонеална диализа и като последна стъпка – трансплантация. По последни данни на Министерство на здравеопазването към 15 октомври тази година чакащите за бъбречна трансплантация са 898, като оглавяват общия списък с чакащи за донорство и трансплантации. За съжаление броят на донорските ситуации не само в България, но и в световен мащаб е крайно недостатъчен.
Понякога лечението на хроничното бъбречно заболяване може да спомогне възобновяването на някои бъбречни функции и пациентите са в състояние да живеят с болестта в продължение на години.
Материалът е подготвен със съдействието на Амджен България.
Библиография:
1. https://www.nhs.uk/conditions/kidney-disease/
2. https://www.kidneyfund.org/kidney-disease/chronic-kidney-disease-ckd/
3. https://www.kidney.org/atoz/content/about-chronic-kidney-disease
4. https://www.healthline.com/health/chronic-kidney-failure
5. Препоръки за добра клинична практика при заболявания на паращитовидните жлези, БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЕНДОКРИНОЛОГИЯ, 2019
6. Национална кампания в подкрепа на органното донорство и трансплантацията 2021 - Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (iamn.bg)
