Ежегодно белодробният карцином е причина за около 1,8 милиона смъртни случаи в световен мащаб. Той отнема човешки живот повече от рака на дебелото черво, рака на гърдата и рака на простатата взети заедно.


Има два основни типа рак на белия дроб – дребноклетъчен и недребноклетъчен (НДРБД), като вторият представлява 85% от всички ракови заболявания на белия дроб. Подобно на всички онкологични заболявания, недребноклетъчният рак на белия дроб започва на клетъчно ниво и кара анормалните клетки в белите дробове да се възпроизвеждат бързо и безконтролно. Обхваща белодробните дихателни пътища - бронхите, бронхиолите и алвеолите.


Съществуват три основни вида недребноклетъчен рак на белия дроб в зависимост от типа клетки, които са засегнати: 


 

  • Аденокарцином, който представлява 40% от всички поставени диагнози на недребноклетъчен рак на белия дроб. Този вид карцином се среща както при пушачи, така и при непушачи. Обичайно се развива по-бавно от останалите видове НДРБД.
  • Плоскоклетъчен карцином – 25-30% от всички НДРБД. При него има по-голяма вероятност да се разпространи в други части на тялото, което го прави по-труден за лечение. Този вид карцином е най-често свързваният с тютюнопушенето. 
  • Едроклетъчен карцином – по-рядко срещана форма на НДРБД (10-15% от случаите). Може да се появи във всяка една част на белия дроб и обикновено е доста агресивен. 


Водещият риск за развитие на недребноклетъчен рак на белия дроб е тютюнопушенето. Други рискови фактори включват: пасивно пушене, излагане на канцерогени на работното място, излагане на радиация, замърсяване на околната среда, фамилна анамнеза за рак на белия дроб и предишна инфекция с HIV.


Симптомите при всички видове белодробен карцином са сходни: продължителна и изостряща се кашлица, храчки с кръв, болка или дискомфорт в гърдите, затруднено дишане, хрипове, дрезгав глас, загуба на апетит, умора, затруднено преглъщане, подуване в зоната на лицето и врата.


Ранното диагностициране на недребноклетъчен рак на белия дроб е ключово за изхода от лечението. Подобно на други белодробни онкологични заболяваня, недребноклетъчният рак на белия дроб е труден за диагностициране, тъй като симптомите са сходни с тези на често срещани заболявания или ефектите от дълги години интензивно тютюнопушене. По тази причина голям процент от хората, диагностицирани с НДРБД, вече са в напреднал стадий, което прави лечението по-трудно. В тази връзка специалистите препоръчват ежегодни образни изследвания за всички дългогодишни пушачи на възраст между 55 и 80 години.


Генетичните промени, включително мутациите и хромозомните аномалии, играят важна роля в развитието на рака. Мутациите са постоянни промени в ДНК последователността на даден ген, които могат да накарат клетката да произвежда или да не произвежда протеини. Това оказва влияние върху растежа и деленето на клетката. Някои мутации могат да накарат клетките да растат безконтролно, което от своя страна може да доведе до рак.


Приблизително половината от всички случаи на недребноклетъчен рак на белия дроб се дължат на определена мутация. Обичайните онкогенни мутации, наблюдавани при пациенти с рак на белия дроб, включват: ALK, BRAF, EGFR, MET, NTRK, RES, ROS, PIK3CA. Мутиралият KRAS е една от най-честите ключови мутации при НДРБД. Приблизително 13% от пациентите с НДРБД притежават KRAS G12C мутация, като ежегодно в Европейския съюз се диагностицират близо 33 000 нови пациенти с тази мутация. Същата мутация се среща в около 3-5% от случаите на колоректален карцином и 1-2% от случаите на други солидни тумори, което я превръща в една от най-широко представените мутации в подгрупите на пациенти с онкологични заболявания.


Изследването на биомаркерите идентифицира мутацията, отговорна за развитието на рака. То включва единичен тест или група от тестове, които търсят наличието на молекулярни признаци, получени от кръвта, телесните течности или тъканите. Информацията за състоянието на биомаркерите е ключова за определянето на последващо лечение и изграждането на персонализиран подход, който потенциално да доведе до по-добър изход за пациента.


Общата преживяемост за пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб по света се повишава, но остава ниска за тези от тях в напреднал стадий и особено в метастазирало състояние, а изборът на конкретно лечение зависи именно от това. Най-често прилаганите терапии включват: хирургично лечение, лъчелечение, химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия. За щастие напредъкът в изследванията на рака на белия дроб доведе до разработването на персонализирани възможности за лечение, насочени към специфични генетични мутации, стимулиращи растежа на тумора.


Но преди да се приложи конкретно лечение, е важно да се разбере коя е мутацията-стимул на заболяването. Международната асоциация за изследване на рака на белия дроб (IASLC) и Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) препоръчват разширено тестване на биомаркери при диагностициране на напреднала форма на недребноклетъчен рак на белия дроб. Въпреки тези препоръки, за голяма част от пациентите по света тези тестове все още не са достъпни.


За съжаление COVID-19 добави допълнителни бариери пред оптималната грижа за пациентите с онкологични заболявания, водещи до повече проблеми, свързани с лечението, забавено лечение и съответно по-нисък шанс за оцеляване.


Материалът е създаден със съдействието на Амджен.


Източници:
1. World Cancer Research Fund. Lung Cancer Statistics. Available at: https://www.wcrf.org/dietandcancer/lung-cancer-statistics/. Accessed 9/21/21 2. World Health Organization. Cancer. Available at: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/cancer. Accessed 9/21/21 
3. Friedlaender A, et al. Front Oncol. 2019;9:166. Lindquist KE, et al. Oncotarget. 2017;8:34796-34810. 
4. Pakkala S, et al. JCI Insight. 2018;3:e120858. 
5. Arbour KC, et al. Clin Cancer Res. 2018;24:334-340. 8. ESMO. Annals of Oncology 2018;29(Supp 4): iv192–iv237.
6. Gregg J, et al. Transl Lung Cancer Res. 2019;8(3):286-301. 
7. Goosens N, et al. Transl Cance Res. 205;4:256-269. 
8. National Comprehensive Cancer Network. Non-Small Cell Lung Cancer (Version 5.2021). https://www.nccn.org/professionals/physician_gls/pdf/nscl.pdf. Accessed 9/21/21 
9. World Health Organization. Promoting Cancer Early Diagnosis. Available at: https://www.who.int/activities/promoting-cancer-early-diagnosis. Accessed 9/21/21 
10. Changes in genes. (n.d.). https://www.cancer.org/cancer/cancer-causes/genetics/genes-and-cancer/gene-changes.html. Accessed January 2021. 11. European Cancer Information System. Data explorer. Incidence and mortality 2020. EU-27. Available at: https://ecis.jrc.ec.europa.eu/explorer.php?$0-0$1-AE27$2-All$4-1,2$3-All$6-0,85$5-2008,2008$7-7,8$CEstByCancer$X0_8-3$CEstRelativeCanc$X1_8-3$X1_9-AE27 Accessed January 2021. 
12. Kempf E, et al. Eur Respir Rev. 2016;25:71-76. 
13. Lung Cancer Europe. Types of lung cancer and staging. Available at: https://www.lungcancereurope.eu/lung-cancer/types-of-lung-cancer-and-staging/ Accessed January 2021. 
14. Neumann J, et al. Pathol Res Pract. 2009;205:858-862. 
15. Jones RP, et al. Br J Cancer. 2017;116:923-929. 
16. Wiesweg M, et al. Oncogene. 2019;38:2953-2966. 
17. Canon J, et al. Nature. 2019;575:217-223. 
18. Zhou L, et al. Med Oncol. 2016;33:32. 23.Ryan MB, et al. Nat Rev Clin Oncol. 2018;15:709-720. 
19. ESMO. Annals of Oncology 2018;29(Supp 4): iv192–iv237. 
20. Lindeman NI, Cagle PT, Aisner DL, et al. Updated molecular testing guideline for the selection of lung cancer patients for treatment with targeted tyrosine kinase inhibitors: guideline from the College of American Pathologists, the International Association for the Study of Lung Cancer, and the Association for Molecular Pathology. Arch Pathol Lab Med. 2018;142:321-346. doi:10.5858/arpa.2017-0388-CP. 
21. Gutierrez ME, et al. Clin Lung Cancer. 2017;18:651-659. 
22. Gierman HJ, et al. J Clin Oncol. 2019;37:1585.
23. Christian J, et al. J Clin Oncol. 2019;37:e20056. 15. Cox AD, et al. Nat Rev Drug Discov. 2014;13:828-851. 
24. https://www.webmd.com/lung-cancer/non-small-cell-lung-cancer