Фитохимикалите или активните съставки на лечебните растения се класифицират по химичен състав и структура. Една голяма група фитохимикали са гликозидите. Те са изградени от захарна и незахарна част, по химичен състав те имат огромно разнообразие и са голяма химична група.

 

Свойства. Гликозидите обикновено са кристални вещества, разтворими във вода, по-малко в алкохоли и неразтворими в неполярни органични разтворители. При външни въздействия като загряване, светлина, въздействие с вода, киселини и други съединения, гликозидите проявяват нестабилност и хидролизират. Свойството на гликозидите да хидролизират се свързва и с тяхното терапевтично действие.


 

При някои съединения гликозидната форма няма активност, а лечебен ефект проявяват хидролизните продукти. В тази връзка сушенето на растенията, съдържащи гликозиди се извършва при условия, които да предизвикат или да попречат на хидролизата. Процесът хидролиза протича в дрогата под действието на ензими като започва от момента на откъсването на растението и завършва с пълното й изсушаване. Процесът се контролира в зависимост от това дали е желан или нежелан.

 

При бавно сушене или подлагане дрогата на ферментация действието на ензимите се засилва и хидролизата се благоприятства. В обратния случай се вземат мерки за потискане на ензимите чрез бързо сушене (в сушилни на температура 60-70°С) по този начин се стабилизира дрогата и хидролизата е потисната.

 

Методи за получаване. Лабилността на гликозидите изисква внимателен подбор на методиката за тяхното получаване, пречистване и изолиране. Чест метод за извличане на гликозиди е екстракция чрез алкохол. След отделяне на алкохола от получената смес се получава воден извлек от дрогата, която се пречиства от баластни вещества и гликозидите се разделят чрез химични методи.

 

Действие и приложение на гликозидите. Разнообразната химична структура на гликозидите им придава различно физиологично и терапевтично действие. Сърдечните гликозиди например проявяват кардиотоничен ефект, други гликозиди проявяват силен антисептичен ефект, трети – имат тонизиращо нервната система действие. Носител на терапевтичното действие е незахарната част, а захарната част засилва действието като подобрява разтварянето, резорбцията и намалява токсичността.

 

Библиография:

Pharmacognosy: Fundamentals, applications and strategies, Pharmacognosy 1-st edition by Simone Badal-McCreath