Медицинските свойства на пчелния мед са познати от хилядолетия на човечеството – употребата му като целебно мазило е документирано още в древен Шумер (2100-2000 г. пр. Хр), а Аристотел е дискутирал ползите на различни видове мед за очното здраве и зарастването на рани (384-322 г. пр. Хр ).
 
На съвременната медицинска наука е известно, че някои видове пчелен мед притежават силни имуностимулиращи свойства: те подпомагат производството на цитокини от моноцитите, предшественици на защитните клетки макрофаги. Медът облагородява и храносмилателната система – подпомага поправката на увредения чревен епител, стимулира производството на нова тъкан и потиска възпаленията в червата и стомаха, което го прави ефективно средство за облекчаване на язви и гастрити.
 
На малцина е известно обаче, че пчелният мед има и антибиотично действие. Видове мед като манука, например, са доказано ефективни срещу множество човешки патогени, включително Escherichia coli , Enterobacter aerogenes, Salmonella typhimurium и Staphilococcus aureus. Изследвано е влиянието на различни видове мед и е установено, че повечето от тях притежават ефективни антибиотични свойства, както за вътрешна употреба, така и при третирането на външни, кожни и тъканни наранявания и инфекции. Медът все още се използва за по-бързото оздравяване на рани и предотвратяването на инфекции в тях.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Противомикробните свойства на меда се дължат на няколко фактора: високата му осмотичност - може да разкъсва мембраните на някои патогени при контакт; на високата му киселинност - нивата на pH са между 3,2 и 4,5 – това потиска развитието на някои опасни бактерии; на наличието на водороден пероксид – H2O2 химически разрушава мембраните на патогените; и на някои фитохимикали като метилглиоксала.
 
Концентрацията на пероксид е основната величина, спрямо която се измерва антибиотичната сила на меда и зависи както от наличните глюко оксидази, синтезирани от пчелите, така и от каталазите, постъпващи в меда от цветния полен.