Една от храните-символ на дълголетие в Азия, гъбите шитаке се използват от Китайската медицина повече от 6000 години. Съставени от 90% вода, 7% въглехидрати, 2% белтъчини и под 1% мазнини, те са отличен източник витамини от В групата. В изсушено състояние са невероятен и вкусен извор на полезни витамини и минерали.
 
В 100 грама изсушени гъби шитаке се намират: 75,3 г въглехидрати сред които има 2,21 г захари и 11,5 г фибри; 0,9 г мазнини;  протеини – 9,5 г; рибофлавин, витамин В2 – 1,27 мг (106% от необходимия дневен прием); ниацин, витамин В3 – 14,1 мг (94%); пантотенова киселина, витамин В5 – 21,8 мг (438%); фолиева киселина, витамин В9 - 163 μg (41%); витамин D – 3,9 μg (26%), манган – 1,1 мг (56%); фосфор – 294 мг (42%); магнезий – 132 мг (37%); цинк – 7,66 мг (81%) и желязо - 1,72 мг (13%).
 
Достатъчно внимание се обръща на гъбата като имуностимулатор – огромното разнообразие и количество витамини придават това свойство. По-малко се знае обаче за влиянието на шитаке върху сърдечносъдовата система. 
 
Голяма част от сърдечносъдовите заболявания са следствие на натрупвания на плаки по вътрешните стени на самите кръвоносни съдове. Атеросклерозата например се предизвиква от събиране на твърде много имунни клетки, които чрез специални слепващи молекули – адхезионни протеини, образуват струпвания и възпрепятстват нормалната функция на съда. Някои от съставките на шитаке частично блокират производството на слепващите молекули, по специално – ICAM-1, VCAM-1 и E-селектин.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Гъбите са и добър неживотински източник на желязо. Макар в 100 г суха гъбна маса да се съдържат само 1,7 мг желязо, то се характеризира с висока биоусвоимост, сходна с тази на железния глюконат. Това означава, че тялото изпитва възможно най-минималните затруднения при преработката и усвояването на желязото и то бързо е готово да се включи в метаболизма ни, освежавайки кръвта.
 
Изсушените гъби шитаке трябва да се съхраняват в плътно затворен съд и във фризер, където ще останат ядивни и полезни от 8 до 10 месеца. За запазване на хранителните им свойства, се препоръчва готвенето им на минимална температура за кратко време – не повече от 4-7 минути.