Зърнеш, степно седефче (лат. Peganum harmalae) е многогодишно тревисто решение от семейство Зигофилови (Zygophyllaceae). У нас е разпространено по сухи тревисти места, главно в североизточна България и Черноморското крайбрежие. Коренът на растението е многоглав, дебел и прониква надълбоко в почвата. Стъблата достигат височина до 70 см. Цъфти от пролетта до средата на лятото.

 

Действие и приложение. Използва се за получаване на алкалоида хармин. Той има силен спазмолитичен ефект (до 4 пъти по-силен ефект от папаверина) върху гладката мускулатура. Зърнешът е растение с дълга история по отношение на лечебните си свойства. Още от древността племената в Южна Америка са използвали семената на зърнеша за шамански и религиозни ритуали. Настойката от семената на зърнеш предизвиква силни ефекти, водещи до усещане за промяна на съзнанието с цел пречистване от негативните енергии.


 

В България на растението се гледа предимно като на отровен храст и използването му се избягва. В миналото от семената се е добивало багрило, наричано турско червено.

 

Действието на алкалоидите в зърнеша се изразяват в стимулиране на централната нервна система. В големи дози причинява наркотичен ефект, съпроводен със зрителни халюцинации, загуба на памет, понижава телесната температура, тонизира маточната мускулатура, повишава кръвното налягане, увеличава стомашната секреция.

 

Намира приложение при умствено напрежение и намалена трудоспособност, миастения (автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна слабост), паркинсонова болест, енцефаломиелит, психопатии.

 

При фармакологични изследвания на пеганина е установено, че той има свойството да стимулира гладката мускулатура на матката и червата, увеличава количеството на отделената жлъчка, притежава бронхоспастично действие.

 

Известно е приложението на сок от зърнеш за лечение на катаракта в начален стадий. В Русия против ревматизъм се приготвят и вани със зърнеш. За целта се прави запарка от цветовете на растението. Баните трябва да са поне 10-15 минути.

 

В народната медицина се използва и като инсектицидно растение в селското стопанство.

 

Химичен състав. Подземните части на растението съдържат алкалоидите хармин, хармалин, хармакол. Цветовете и стъблата съдържат, алкалоида пеганин. Кората съдържа до 2,2%, а дървесината 1,06% алкалоиди. В семената се съдържат тлъсто масло и червено багрилно вещество.

 

Дрога. Използваемата част на растението са семената, които се събират през късна есен.
 

Библиография:

Pharmacognosy
1st Edition
Fundamentals, Applications and Strategies
Authors: Simone Badal McCreath Rupika Delgoda