Зърнастецът (Rhamnus frangula) е храст или дърво от семейство Зърничкови (Rhamnaceae). На височина до 6 м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Цъфти през май-август, а плодовете узряват юли-октомври.

 

Зърнастецът се среща из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина. Понякога се смесва с кори от други дървета: елша — Alnus giutinosa (L.) Gaertri., зъpникa — Rliamnus cathartieus L, гроздовидна череша — Padus racemosa (Lam.) C. Sclmieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).


 

Не трябва да се събира и планински зърнастец — Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действащи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.

 

Действие и приложение. Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие. За лечение на запека се използва кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт. Корите се прилагат в отвара.

 

Химичен състав. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действаща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгулаемодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).

 

Дрога. С лечебни цели се използва кората, която се събира рано през пролетта, преди появата на листа-март и април.
 

Библиография:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им