Горски енчец или златна пръчица (лат. Solidago virgaurea) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Стъблото е изправено и достига височина около 1 м. Разпространено е в цяла Европа. У нас се среща навсякъде в предпланините и планините, из разредени гори и тревисти места. Латинското име на билката в превод означава „златен прът“, което се обяснява с това, че при цъфтеж тънките жълти съцветия наистина приличат на прът.

 

Действие и приложение. Билката проявява диуретично и отхрачващо действие. Прилага се при заболявания на отделителната система – възпаления, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур с наличие на албумин в урината. Освен това горският енчец проявява силен противовъзпалителен ефект и се използва при отоци от различен произход, подагра ревматизъм, ентероколити и др. Растението намира приложение при супоративни процеси като гнойни рани, циреи и кожни възпаления, гнойни пъпки и акне.


 

Посочените основни действия на билката се дължат на наличното в нея етерично масло (0,5%). Те също могат да се дължат на откритите в тях флавоноидни вещества: кверцетин, изорамнетин, рамнетин и кемпферол и сапонини. Проучена е и хипотензивната активност на билката. Установено е, че 10% алкохолни и етерни извлеци, приложени в доза 1 мл на кг телесна маса понижават артериалното налягане в рамките на около 20 мин.

 

На основата на доказаните диуретични свойства на билката, в Германия има регистрирани редица комбинирани продукти, съдържащи златна пръчица. Те се използват главно за лечение на бъбречни заболявания.

 

В българската народна медицина билката се прилага за лечение на отоци, при чернодробни заболявания и хроничен нефрит. Освен това горският енчец се използва като ефективно отхрачващо и секретолитично средство. Употребата на дрогата се препоръчва и при овладяване на упорити диарии.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа тритерпенови сапонини, етерично масло, алкалоиди, танини, в съцветията са открити флавоноиди, витамин С, витамин РР, смола, никотинова киселина и т.н.

 

Дрога. Използват се връхните части на стъблата с листата и кошничките, събрани по време на началната фаза на цъфтежа, не бива да се берат прецъфтяващи стръкове.