Златовръх или златен корен (Rhodiola rosea) е многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, разпространено в почти цяла Европа, Азия и Северна Америка. У нас се среща по каменливи и скални места в по-високите части на Рила, Пирин, Родопите и Средна

Стара планина.

 


За растението пише гръцкият лекар Диоскоридес още през първи век.


Свойствата на билката златен корен или както още е известна розова родиола в България или билката на прабългарите са открити от аптекаря Никола Мангалджиев. Самоковският лечител цери болно сърце, стомах, бели дробове, цироза, простата, разширени вени, хипертония, последици от инфаркт и инсулт.

 

Действие и приложение. Най-популярното свойство на растението е да елиминира умората и да тонизира организма. Смята се за второто най-силно адаптогенно растение след женшена. Златният корен традиционно се използва като средство за подобряване на жизнеността и физическата сила на организма и по-рядко като средство, което подобрява когнитивните способности. Има данни, че Викингите са използвали златния корен, за да подобряват физическото си състояние и издръжливост.

 

Билката златовръх е безопасна и ефективна за тези, които искат да намалят теглото си, особено, ако проблемът са коремни мазнини. Фитохимикалът росавин е ефективен за изгаряне на мазнини, тъй като стимулира действието на ензима липаза, който организмът произвежда по естествен път и е отговорен за разграждането на мазнините.

 

Златният корен се използва и в хомеопатията под форма на билков тоник и адаптоген. Счита се, че той повишава издръжливостта на организма към студ, жега, напрежение, вируси, инфекции и токсини. При простудни и инфекциозни заболявания билката съкращава времето за възстановяване. Почти не са регистрирани странични ефекти от използването ь. И въпреки това, билката не е подходяща за употреба по време на бременност и кърмене.

 

Химичен състав. Златовръхът е с уникален химичен състав: росиридол, монотерпенни алкохоли и техните глокозиди. Изключителните си целебни свойства растението дължи на съединения като: роазвин, розарин, розин, р-тирозол, родиолозид, родиолин, розаридин и салирозид.

 

Дрога. Използваемата част на растението са коренищата, които имат приятен аромат на роза и леко горчив вкус.

 

Библиография:

Pharmacognosy: Fundamentals, applications and strategies, Pharmacognosy 1-st edition by Simone Badal-McCreath