Жълта тинтява, горчивка или Gentiana lutea е многогодишно тревисто растение, разпространено по влажните планински склонове, почти из цялата страна. Поради масовото и изключително неправилно събиране на растението в близкото минало, жълтата тинтява е защитена от изчезване и затова е обявена за защитен вид. Събирането на корени от естествените ѝ находища е забранено.

 

Действие и приложение. Корените на растението и продуктите от тях стимулират екскрецията и моторната функция на стомашно-чревния тракт, както и на черния дроб и жлъчния мехур. Под тяхно въздействие се засилва отделянето на слюнка и жлъчен сок, с което се повишава апетитът, повишава се възбудимостта към хранителни дразнители, усилва се чревната дейност. Често се предписва при чревни колики и запек, при жълтеница и малокръвие.


 

Българската народна медицина препоръчва корена на жълтата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, заболявания на черния дроб и др.

 

За него се знае, че има леко температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

 

Жълтата тинтява се прилага и в пивоварната промишленост, където се предпочитат ферментирали корени. Те се сушат на по-ниска температура. Първо на 30° С за 3 – 4 дни и след това се досушават на 60° С. Така изсушените корени имат кехлибареножълт цвят.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа горчиви гликозиди (3%) – генциопикрин, генциамарин, генцизин, амарогенцин. В неферментиралата дрога се съдържат и значителни количества захари – генцианоза, генциобиоза и захароза. В състава на дрогата участват още алкалоидът генцианин, пектини, тлъсто масло, дъбилни и слузни вещества 

 

Дрога. Използваемата част на растението са корените. Те се събират през есента – август, септември от по-стари растения (4-годишни и по-стари). По-дебелите корени след измиване се нарязват и се сушат веднага в сушилня на 60° C. Обработени по този начин, те не ферментират и се употребяват за медицински цели. Изсушената билка има сивокафяв цвят – отвън, жълтеникав до светлокафяв – отвътре, характерна миризма и силно горчив вкус.