Жълтата комунига (лат. Melilotus officinalis) е лечебно растение с широко приложение. В България се срещат четири вида комунига – лечебна или жълта комунига, бяла комунига, индийска комунига и неаполска комунига. Само жълтата комунига има лечебни свойства. Бялата комунига се разпознава лесно поради белите цветове. Индийската и неаполитанската комунига се различават от лечебната по размерите. Лечебната комунига на височина достига 50 – 60 см, а другите два вида – не повече от 30-40 см.

 

Жълтата комунига е двугодишно тревисто растение с добре развита коренова система и силно разклонено стъбло, което на височина в редки случаи може да достигне до 1м. Расте предимно из влажни ливади и поляни, из посевите, край пътищата в цялата страна на височина до 800 м.


 

Действие и приложение. С експериментални и клинични проучвания е установено, че кумарините в комунигата подобряват условните рефлекси. Екстрактът от жълта комунига при вътрешно приложение ускорява регенерацията на черния дроб в експериментални условия.

 

Спиртният и етерният извлек на растението действат антихипертензивно. При експериментално предизвикан артрит и възпалителен оток е установено, че изолиран от жълта комунига кумарин има изразено противовъзпалително действие, което по своя характер се доближава до действието на нестероидните противовъзпалителни.

 

Кумарините в лечебната комунига потискат централната нервна система и действат успокоително върху нервната система. Подобрява съня при безсъние, действа при неврози, неврастения (вид невроза), хистерия, климактерични смущения.

 

Кумарините и троксерутинът в комунигата имат протективно действие върху съдовата стена чрез това се подобрява способността за движение на кръвта и се осигурява антитромботично действие.
 

Химичен състав. Дрогата съдържа от 0,5 до 1,5% кумарини. В свежото растение не се съдържат кумарини, а гликозиди на хидроксиканелените киселини. След сушене те се хидролизират до кумарини. Дрогата е източник и на флавоноиди, слузни вещества, смоли, етерично масло, танини и др.

 

Дрога. Използват се изсушените връхни части с листа и цветове. Дрогата има специфична кумаринова миризма (миризма на прясно окосена трева) и горчив вкус. Събора се през лятото – между май и август. Стръковете се отрязват с дължина около 20 см, така в снопчета се оставят да съхнат на сухо и проветриво място.