Жълтата комунига (лат. Melilotus officinalis) е тревисто растение от семейство Бобови с разклонено, високо до 1,5 м стъбло. Листчетата са продълговато елипсовидни. Цветовете са жълти, събрани в изправени гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до септември. Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел. В България се срещат четири вида комунига – лечебна или жълта комунига, бяла, индийска и неаполска комунига. При брането не бива да се смесва с другите видове, които не са лечебни. Цветовете на бялата комунига са бели. Лечебната комунига на височина достига 50 – 60 см, а другите два вида – не повече от 30-40 см.

 

Действие. Комунигата успокоява централната нервна система, има сънотворно и болкоуспокояващо действие. Освен това тя има спазмолитично и противосъсирващо действие. 


 

Приложение. При повишена възбуда на нервната система, при неврастения, хистерия, нервни припадъци, безсъние, главоболие, климактерични нервни оплаквания. Използва се от народната медицина още при високо артериално налягане, нередовна менструация, за увеличаване млякото на кърмачки, при диарии, газове в червата. Широко приложение намира външното прилагане на запарки от комунига като противовъзпалително и смекчително средство при ревматични ставни отоци, при циреи, гнойни рани, при оток и втвърдяване на гърдите при кърмещи жени, възпалени зърна на гърдите и др. 

 

Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя запарка от растението във вряща вода (оставя се да престои 2—3 часа). Да се има пред вид, че големи дози комунига могат да предизвикат сериозни токсични прояви: главоболие, сънливост, повръщане, чернодробни увреждания и тежки кръвоизливи. За външна употреба се прави запарка от 2 супени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода.

 

Химичен състав. В прясното растение се съдържат кумаринови гликозиди, които при сушенето се разпадат и отделят кумарин. Сухата дрога съдържа около 1 % кумарин и по-нисък процент дихидрокумарин (мелилотин) и дикумарол. Гликозидът, от разпадането на който се получава известно количество кумарин, се нарича мелилотозид, който е гликозид на кумаровата киселина. Последната под действието на ултравиолетовата светлина преминава в по-малко стабилната кумаринова киселина, която спонтанно се превръща в кумарин. Дрогата съдържа още флавоноиди, дъбилни вещества и смоли.

 

Дрога. За лечебна цел се използва надземната част (Herba Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et flores Meliloti officinalis), събрани в началото на цъфтеж. Отрязват се цъфналите стръкове с дължина 15–20 см от върха на стъблото.
 

Референции:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България;
Билките в България и използването им; Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy