Жълтият смил (лат. Helichrysum arenarium) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Стъблото е изправено, високо до 30 см с последователни, приседнали и линейно ланцетни листа. Цветните кошнички на растението са овални, достигащи до 9 мм в диметър. Те са събрани в съцветия по 5 до 30. Цветовете са жълти до оранжеви. Цъфти от юни до август. У нас се среща рядко, предимно по песъчливи места на Черноморското крайбрежие, Североизточна и Югозападна България.

 

Действие и приложение. Билката жълт смил има широк спектър на действие, не случайно носи и наименованието безсмъртниче. Растението се използва при жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането и т.н. Прилага се и при заболявания на черния дроб като стимулиращо жлъчната секреция и засилващо тонуса на жлъчния мехур средство.


 

Експериментално е установено, че жълтият смил действа възбуждащо на жлъчната секреция. Първите експериментални проверки относно действието на жълтия смил при жлъчно-каменна болест са били извършени още през 1929 година. Било е установено, че запарка и отвара от цветовете на растението усилват секрецията на жлъчен, стомашен и панкреатичен сок.

 

Прилагани са с успех екстракти от цветовете на жълтия смил при лечението на хроничен холецистит и холелитиаза. Експерименталните данни показват, че жълтият смил е ефикасно жлъчкогонно средство.

 

От жълт смил се произвежда масло, което действа противовъзпалително, болкоуспокояващо, регенериращо, подмладяващо, детоксикиращо и пречистващо. Маслото от жълт смил се използва при инфекции и възпаления на дихателните пътища, болки в мускулите, артрит, чернодробни заболявания. Маслото от смил се използва при заздравяване на рани, то стимулира регенерацията на кожата. А също има отлично действие върху суха и загрубяла кожа. Локално се използва и при подути и слаби вени, а също и за масажи при болки в мускулите.

 

Химичен състав. Дрогата е източник на флавоноиди (апигенин, кемпферол, астрагалин, хелихризин и др), танини, горчиви вещества, етерични масла, антоцианови багрила и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използват цветните кошнички на жълтия смил. Те се събират в началото на цъфтежа. Събраните цветове се изчистват от примеси и се сушат на слънце. Изсушеният материал има лимонено жълт цвят, без миризма и леко горчив вкус. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.