Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) е многогодишно тревисто растение с изправено, разклонено в горната част стъбло от семейство Hypericaceae (Звъникови). Листата са елипсовидни до овални с точковидни вместилища по долната повърхност, което е отличителен белег за жълтия кантарион (Hypericum perforatum). Видът се среща в цяла Европа, Западна Азия, Северна Африка, Австралия и Нова Зеландия. У нас се среща по тревисти места, из храсталаците, край пътищата в цялата страна.

 

Действие и приложение. Разнообразният химичен състав определя различните фармакологични действия на растението. То има противовъзпалително, противомикробно, противоязвено, адстрингентно, кръвоспиращо, а също уплътняващо капилярите, тонизиращо нервната система и засилващо сърдечната дейност действие.


 

Растението се прилага външно като подпомага заздравяването на рани, включително при изгаряния, гнойни рани по кожата и лигавиците. Това приложение на дрогата е известно в народната медицина още от древни времена. Билката влиза в състава на много лекарства, а също се използва и самостоятелно при възпалителни състояния на храносмилателния тракт, за подобряване на сърдечната дейност, при нервни заболявания като тонизиращо и подобряващо общото състояние средство.

 

Едно от най-разпространените приложения на жълтия кантарион е като антидепресант. Клинично е доказан антидепресивният ефект на водно-алкохолните разтвори на дрогата. Знае се, че антидепресивният ефект се дължи на хиперицина, псевдохиперицина и флавоноидите, но подробният механизъм, по който се осъществява това действие все още не е известен. Предполага се, че тези фитохимикали поддържат нивата на серотонин в мозъка.

 

Видим антидепресивен ефект се проявява при употребата на стандартизират екстракт от растението. Лечението трябва да продължи поне месец. По време на лечение с жълт кантарион се препоръчва избягване на пряката слънчева светлина поради фотодинамичния ефект на хиперицина. Спирането трябва да се извършва бавно, за да се избегне ефекта на отнемането и последващо влошаване на състоянието.

 

Химичен състав. В дрогата се съдържат около 0,5% кондензирани антраценови производни, главните от които са хиперицин и псевдохиперицин. Растението съдържа до 1,8% флавоноиди (кверцетин, кемпферол, мирецитин, рутин), а също и фенолни съединения, етерични масла, смоли, витамин С, каротеноиди и др.

 

Дрога. Използваемата част на растението са горните облистени цветоносни части, отрязани на около 20 см от върха.