Сминдухът има редица ценни медицински качества, които заслужават подобаващо внимание.

 

Семената от сминдух съдържат алкалоиди – тригонелин, генцианин и карпанови произвидни. Също така, те съдържат фибри, 4-хидроксиизолевцин и новооткрития алкалоид фенугрекин, който може да има хипогликемично действие (понижаващо кръвната захар). Смята се, че това се дължи на забавеното изпразване на стомаха и понижаване на усвояването на въглехидратите, което той предизвиква. Възможно е и да се окаже, че сминдухът увеличава броя на инсулиновите рецептори по повърхността на еритроцитите и клетките на периферните тъкани - мастна и мускулна, което го прави особено ефективно средство при диабет тип II. За 4-хидроксиизолевцин има данни, че директно повишава секрецията на инсулин, което, ако се окаже вярно, би направило билката ефективна и при диабет тип I.


 

Съставките в семената имат галактагоно действие – усилват излъчването на кърма. Нещо повече, сминдухът е един от най-използваните галактагози. С това, обаче, ефектите му върху млечната жлеза не се изчерпват. Известно е, че семената от сминдух съдържат големи количества фитоестрогени от флавоноиден тип – витексин, ориентин и др., които имат хормон балансиращ ефект в женското тяло. Повечето билково продукти, показани за развитие на женската гръд, съдържат семена от сминдух.

NEWS_MORE_BOX

 

Сминдухът може да бъде използван и за лечение на мускулни и ставни болки под формата на препарати за локално приложение. За тази цел,семената се стриват, увиват в марля, затоплят се във вода за около минута и се прилагат директно върху кожата за лечение на симптомите при възпаление – болка и подуване; при целулит; катари на дихателните пътища и др.

 

В белите дробове съставките от семената оказват отхрачващо действие – оптимално при инфекциозни заболявания на дихателните пътища, протичащи с влажна кашлица и жилав секрет. За това показание семената се приемат вътрешно.