Върбинката (Verbena officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Върбинкови (Verbenaceae). На височина достига до 1м. Разпространена е в почти цяла Европа. У нас се среща по тревисти и буренливи места из цялата страна до към 1000 м надморска височина. Листата са срещуположни, долните с дръжки, а горните – приседнали. Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия.

 

Действие и приложение. Още от древни времена, върбинката е смятана за растение, притежаващо свръхестествени сили. Древните Египтяни я наричало „сълзите на Изис“, в Древна Елада тя била смятана за божествено растение. Смята се, че с върбинка са били лекувани раните на Исус Христос, след като е свален от кръста. Това е причината тя да се назовава като „Свещена билка“.


 

Върбинката има противовъзпалително и потогонно действие, а също успокоява нервната система. Тя често се използва при простудни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. Върбинката има добър ефект и при други заболявания като ишиас, ревматични невралигини болки, главоболие, лумбаго, пародонтоза, зъбобол, невралгия на лицевия нерв и др. При възпаления в устната кухина може да се прави гарагара с извлек от билката. В миналото се е използвала като превантивно средство против кариеси.

 

Външно, билката се употребява за лечение на кожни заболявания като екземи и други кожни възпаления. Върбинката има общоукрепващо действие при физическа и психическа преумора и отпадналост. Тя се прилага и при задържане на течност, поради изявения си диуретичен ефект. Има данни, също така, че засилва лактацията при кърмачки.

 

Върбинката може да бъде полезна при лечение на чернодробни заболявания и заболявания на жлъчните пътища.Билката има успокояващ ефект при нервни напрежения и стрес, има данни, че проявява и антидепресивен ефект.

 

Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, танини, алкалоиди, гликозидите – вербеналин и вербелин.

 

Дрога. Използват се цъфтящите връхни части на стъблото, отрязани на около 20 см от върха, заедно с листата. Старите и одървенели стъбла не се използват. Събраните стръкове се сушат на сянка или в сушилня при температура около 40 градуса. Когато стръковете са напълно изсушени се чупят при огъване. Изсушените стръкове са зелени на цвят, без мирис и с горчив вкус.