Вратигата (лат. Tanacetum vulgare) е многогодишно тревисто растение от семейство Asteraceae (Сложноцветни). На височина достига до 1,5 м, гъсто покрито с листа, има груб, силно развит многогодишен корен. Листата са последователни, разположени на клончета с дължина около 10-15 см. растението цъфти с жълти цветови от юли до септември. В миналото вратигата е използвана като ароматозатор за различни храни като пудинги и омлети. През 19 век в Съединените щати са пиели уискито със захар и натрошени листа от вратига.

 

Действие и приложение. Според изследвания, проведени още през 70-те години на миналия век, етеричното масло на вратигата проявява противоглистен и бактриостатичен ефект. Експериментални данни показват, че етеричното масло проявява и силно изразено антиконвулсивно действие. Предполага се, че именно това антиконвулсивно действие е причина за умъртвяването на глистите в стомашно-чревния тракт и изхвърлянето им навън. Има данни, че вратигата усилва жлъчната секреция. Наред с това тонизира мускулатурата на стомашно-чревния тракт.


 

Изпитвания върху животни са показали антихипертензивно действие на билката.
Листата и цъфтящите върхове на вратигата притежават спазмолитично действие и подпомагат освобождаването на газове от стомаха и червата. Листата и цветовете на растението имат тонизиращи и стимулиращи свойства. Подходящи са при пролетна умора и продъжително умствено натоварване. Вратигата стимулира и менструалното кръвотечение и се използва при аменорея.

 

Вратигата може да се използва за лечение на язви на стомаха и дванадесетопръстника, болезнена и нередовна менструация, синини, изгаряния, епилепсия, подагра, бъбречни проблеми.


Външно под формата на лапи, билката се използва при възпалителни кожни заболявания и отоци. Смачкани зелени листа може да се приложат и при навяхване. Други форми на външно приложение включват намазване на косата при пърхот с извлек от билката и правене на бани с нея при ревматизъм.

 

Химичен състав. Дрогата съдържа около 1% етерично масло, флавоновите гликозиди, лутеолин, галова киселина, горчиви вещества, смоли, витамин Ц.

 

Дрога. С лечебни цели се използват листата и цветовете на билката като растението се отсича близо до корена по време на цъфтеж. Цветовете се изсушават на сянка и се съхраняват на сухо и проветриво място, без пряка слънчева светлина. Дрогата притежава неприятна миризма и горчив камфорен вкус.