Вълнестият напръстник (лат. Digitalis lanata) е известен още с наименованията бесниче, чехълче, бесен бурен, дядов зъб. Той е двугодишно или многогодишно растение с право стъбло, високо до 100 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни, разположени са под формата на розетка по протежението на цялото стъбло. Цветовете са камбановидни, с кремаво-бял цвят и лилаво-кафяво петнисто пигментиране отвътре. Цъфти през юни и юли. Цялото растение е покрито с мъх. Оста на съцветието, цветните дръжки и чашката са гъсто, жлезисто окосмени. Среща се в Южна, Средна и Източна Европа. У нас се среща по сухи треви и каменливи места до около 1000 м надморска височина.

 

Действие и приложение. Напръстникът има много лечебни свойства. На първо място, билката помага на хора със сърдечни заболявания и остра сърдечна недостатъчност.


 

Сърдечнодействащите гликоиди, съдържащи се в растението, действат избирателно на сърдечния мускул като усилват систолата (свиването на сърдечния мускул) и удължават диастолата. Като непосредствен резултат от прилагането на дигиталисовите гликозиди се наблюдава подобряване работата на сърцето, намаляване на венозното налягане, усилване на диурезата, изчезване на отоците, забавяне на сърдечната честота и нормализиране на нарушеният сърдечен ритъм. Напръстникът лекува и елиминира проблемите в кръвообращението. Той е ефективен при хипертония и подуване, възникващи от сърдечни заболявания.

 

Наред с това дигиталисовите гликозиди имат и някои нежелани ефекти. Те кумулират (натрупват се) в сърдечния мускул и при продължителна употреба предизвикват отравяне. Затова лечението трябва да се провежда по схема с прекъсване и смяна на активното вещество. Важно е да се знае, че напръстникът е силно отровно растение. Прякото му прилагане като билка за домашно лечение или като съставка на чаеви смеси е опасно. От вълнестия напръстник се произвеждат различни препарати под формата на таблетки и капки, които се прилагат след лекарско предписание.

 

Химичен състав. Растението съдържа около 1% сърдечнодействащи гликозиди. Главните първични гликозиди, които са изолирани от дрогата са пет и се означават като ланатозид A, B, C, D и Е. В листата на растението са установени и флавоноиди като лутеолин, скутелареин, динатин и др.

 

Дрога. С лечебни цели се използват листата на растението. Те се берат по време на цъфтеж, т.е. през месеците юни и юли.

 

Библиография:

BRS Pharmacology 7th Edition
Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy
Pharmacognosy: Current Herbal Medications and Natural Product Chemistry for a PharmD Curriculum