Валерианата или още дилянка (лат. Valeriana officinalis) e многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни светлокафяви сочни корени, излъчващи силна миризма. През първата година се развива розетка от приземни листа, а през следващите години от коренището израства 1 - 1,5 м високо, кухо. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в сложни щитовидни или метличести съцветия, разположени по връхните разклонения на стъблото. Цъфти май - юли. 

 

Разпространение. Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна до към 1500 м надморска височина. 


 

Действие. Корените на дилянката се ползват с широка популярност от древни времена като успокояващо средство. С методите на научния експеримент е установено, че валерианата потиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвикана ярост у животните, намалява гърчовите пристъпи, засилва действието на сънотворните средства. Валерианата отслабва спазмите на гладкомускулните органи, регулира дейността на сърцето. 

 

Приложение. Поради тези си свойства валерианата се употребява като успокояващо средство при неврози, при повишена възбудимост на нервната система, при Базедова болест (като помощно средство), при климактеричнн нервни нарушения, хистерия, при безсъние, мигрена, сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасистоли и др. Използва се още при начални стадии на хипертоничната болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др. 

 

Начин на употреба. От корените на валерианата съществуват готови фармацевтични препарати — тинктури, таблетки, гъст екстракт и др., които се назначават от лекар. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек.

 

Химичен състав. Съдържа около 0,5 - 2% етерично масло с главна съставка борнилизовалерианат, на който се дължи специфичната миризма, а също борнеол, лимонен, камфен, изовалерианова киселина, сесквитерпените кариофилен, кадинен и др. Най-голямо значение за седативното действие на дрогата имат т. нар, валепотриати (триестерни производни на иридоиди). Установени са три главни групи валепотриати: валтрати, ацетовалтрати и дихидровалтрати. Тези съединения са твърде нетрайни и при температура над 35°С бързо се разпадат до биологично неактивни съединения. Наред с валепотриатите и някои от съставките на етеричното масло за седативното действие значение имат и съдържащите се монотерпенови алкалоиди: актинидии, валернин и др. 

 

Употребяема част. Използват се корените заедно с коренищата.

 

Референции:

Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им