Трънката (Prunus spinose) е разклонен бодлив храст от семейство Розови (Rosaceae). На височина достига до 3 м. Листата му са елипсовидни, назъбени, с къси дръжки. Цветовете са бели, единични, развиващи се преди листата. Плодът е сферичен със синкав восъчен налеп и стипчиво кисел вкус. Цъфти в месеците март и април. Видът се среща в покрайнините на горите, из храсталаци, край пътища из цялата страна до към 1200 м надморска височина.

 

Действие и приложение. С лечебна цел се използват почти всички части на трънката. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на растението имат затягащи, потогонни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са полезни за стомаха. Те се прилагат при къркорене на червата и подуване на стомаха. Чай, приготвен от цветовете на растението пък действа очистително и в същото време стимулира апетита.


 

Сокът, извлечен от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечение на стоматити и други раздразнения в устната кухина, венците (пародонтози) и гърлото.


Плодовете на трънката укрепват стените на кръвоносните съдове и са отлична профилактика на атеросклероза.

 

Най-широко приложение в народната медицина намират цветовете като нежно слабително средство, като отхрачващо или като диуретик при бъбречни заболявания. плодовете пък действат затягащо при стомашни разстройства. Листата се използват при възпаления на бъбреците и пикочния мехур и при някои кожни заболявания.

 

Узрелите плодове се използват и за козметични цели. От тях се приготвят маски, които стягат кожата на лицето. Листата, а също и плодовете се използват и за приготвяне на естествени багрила. Зелен оцветител се получава от листата, сив до зелен цвят от плодовете.

 

Химичен състав. Плодовете на растението и по-специално семената в тях съдържат цианогенни гликозиди, флавоноиди, инвертна захар, пектин, витамин С, танини, багрила, органични киселини, тлъсто масло и др. В цветовете също се съдържат флавоноиди, цианогенни гликозиди, захари, минерални соли, восъци и др.

 

Дрога. С лечебна цел се използват почти всички части на растението. Цветовете се събират по време на цъфтеж между април и май. Цветовете се сушат в затворени, проветриви помещения. Плодовете се берат през есента – октомври и ноември и също се сушат на сянка.